И ЗАМИРИСВА НА МОРЕ...*

 Едно време, в моите ранни детски години, когато се прибирахме веднъж със семейното возило, водейки на гости приятелче от вътрешността на страната... пфууу... как звучи само – вътрешността на страната, ще излезе прав Хемингуей, че всичко, което е далеч от морето, е провинция...

 ... та когато наближихме табелата на Бургас по шосето от София, то се ухили глуповато, почти развълнувано, и изфъфли „Вече мирише на море!“

 Много ясно, на нас не ни миришеше на нищо.

 Като бургазлии, на нас тук ни е малко странно прехласването по ароматите на морето. Дълго време не се и сещахме какво точно означава това „мирише на море“. Когато се усетихме, някъде в края на тийнейджърските години, се оказа, че това са онези летни ухания, които се носят около крайбрежните капанчета, и... най-вече на Даляна. Аромат на пресни миди, доставени преди малко от мидената ферма, на скариди, на току-що извадени от фритюрника попчета (не „лихнус“, не „кая“ - попчета!)**. Да, да, с бира.

 Плюс това е всеизвестно, че, пак като бургазлии, не ценим особено въпросната гама аромати, да не говорим, че в града живеят хора, които говорят по следния начин: „Аз риба не ям!“ Сега... то може, ама така пред хора не се говори! Добре е в такива случаи да използвате старите трикове като „не мисля, че й е сезонът, което значи, че е замразена от миналата година“ или „ама този вид е речен, аз да не съм луд на морето да ям речна риба!“.

 Та, след като сте излезли от ситуация, бихте могли да си дадете сметка, че това е съвсем обичайният аромат на вашето лято, такова, каквото го помните от деца, когато след плаж или вечер след работа родителите ви ви водиха на капаните да ядат цаца с бира, а вие да пиете сокче с пържени картофки и да им хленчите да ви пуснат да влезете в морето.

 Ааа, сега си спомнихте, нали?

* И замирисва на море - израз, непонятен за бургазлии, дори след дълго отсъствие от дома. Мирисът "на море" е ароматът на луга, разнасящ се от Бургаските солници още от входа на града в посока от София. Софиянци, обожаващи да прекарват лятото си на море, казват две неща по въпроса - "мирисът е на гадна кал, но на нас ни харесва, защото "мирише на море"", и "бургазлии си мислят, че да мирише на море означава да им мирише романтично на "Капаните", цаца, бира и скариди; нека си мислят така!"

** Стара бургаска фактология гласи, че в тукашния залив попчетата се казват „попчета“, а не, както са известни във Варна, „кая“, „лихнус“ и още няколко обременяващи мисълта наименования. Същото важи и за цацата, абсолютно погрешно назовавана на север „трицона“. Гастрономите от Дегустационна академия „Капани“ - Бургас твърдят, че такова лингвистично обременяване влияе изключително деградивно на вкусовите качества на рибата. Въпреки всичко явлението „преименуване“ се наблюдава в българската акватория на Черно море в района около нос Калиакра, където попчето приема произволно ново наименование.

Текстът е публикуван от автора за първи път в списание "Акцент Бургас".