Сега... да се правиш на критик не е готино. Може да е интересно, но само за критика. На останалите зрители не вярвам да им се чете какво мислиш точно ти, претенциозно написано и доста често в злобния тон на хейта.
Обаче този път ще прощавате "жанра" - този спектакъл си струва! За "Кастинг за мъже" говоря, който се "проведе" наскоро в Дома на армията, от Мария Сапунджиева и Герасим Георгиев - Геро.
Чували сте термина "мечки" може би? За тези, които "не" - това са народните любимци на сцената, които привличат публиката заради самото си име, заради изработената през годините слава, заради атрактивната визия, която от години работи за тях и би довела публиката в салона без значение дали "мечката" отдавна не е това, което би трябвало да бъде. Е, случи се така, че залата на ДНА се пръсна по шевовете, без на сцената да "танцуват мечки" - макар че кой не е чувал за Мария Сапунджиева и Геро. Във всеки случай не са сладникави секссимволи. Причината не беше тази. А истинското удоволствие, което сценичната двойка доставя на публиката си с великолепната актьорска игра, професионалното си поведение и не на последно място - с точния подбор на пиеса.
За пиесата можем само да благодарим на Жолт Пожгай, нещо като дете-чудо на унгарската драматургия. Темата е толкова в десятката в наши дни, че не може да бъде - една жена с повяхнала младост, която търси "него" и е готова на трагикомични компромиси (като да яде студена супа от диня с копър, пфууу...), за да получи даже не любовта му, а присъствие, нечие присъствие. Но това е едно на ръка - сюжетът е "един път", обаче ако няма кой да го изпълни като хората...
И тук идва моментът, в който аплодисментите за Мария и Геро с право взривяват залата.
Най-напред заради изключително естествената им игра. Знаете - на сцената всяко действие, всяко движение би следвало да изглежда пресилено. Просто... стилистика на театъра. Е как пък едно действие на Геро и Мария Сапунджиева не стоеше изкуствено, но до съвършенство изразително! Това, което двамата случваха на сцената, беше нещо средно между изразително разказване на виц и поведение на зевзек в ролята му на душата на компанията. Е как да не се смееш искрено, от сърце! (Особено ако на Геро му е хрумнало да подсили ефекта от сцената на семейно щастие с абсолютно анекдотичното "Убичъм та, ма!", сърбайки размекнат любимата си супа.) (А само как Мария придаваше смисъл на подтекста с пиянското си "Опааа!" - само който не го е видял, не знае!)
И още. Чували сте термина "аркашка", може би? За бедния, измъчен актьор-комик, който пътува навред, спи по масите в кръчмите, единственото му богатство са три-четири томчета на Молиер, срамува се от немотията си, но очите му светват от мисълта за изкуство. Всъщност това е описанието на Елин Пелин в едноименния му разказ, съдържащ някогашната представа за артиста. Добре, обаче именно комиците Мария Сапунджиева и Герасим Георгиев - Геро са извън тази представа. Нищо жалко, нищо неловко няма у поведението им нито на сцената, нито в себеуважението им, нито в отношението към себе си. Напротив, всяка "битова" неуредица по време на спектакъла е критикувана от тях на сцената, с никакво неудобство не се прави компромис - защото това би било неуважение и към тях самите, и към публиката, дошла да ги гледа. Как обаче се случва това? С гневни подмятания, с мрънкане, с кратки паузи в действието за извинително подмятане към зрителите? Не, нищо подобно! Всеки недостатък на атмосферните условия, всеки дискомфорт бива отбелязан от спонтанна реплика, вплетена като най-естествената фраза, която актьорът може да каже в диалога си. Чак да се чудиш Жолт Пожгай ли е написал, че времето е твърде горещо, или Геро непрекъснато подмята шеги относно жегите!
И накрая - благодарности на организатора "Арт Ателие", който е причината да видим тази брилянтна актьорска игра на бургаска сцена. Общоизвестно е, че за спектакъл с не толкова касови актьори (макар че и Мария Сапунджиева, и Герасим Георгиев - Геро са сред най-известните в артистичния свят в България, но определено не са "мечки") публика се събира трудно, въпреки достойнствата на изпълнителите. Организаторът обаче поема риск и... в крайна сметка спечели (публика), защото публиката помни стойностните спектакли - а класата на Мария и Геро си личи не от екрана, а от близкия досег с публиката от сцената, от една ръка разстояние. И най-вече от възможността за импровизация, която само изпълнението на живо дава.
Другия път идете на "Кастинг за мъже". Удоволствието ще бъде съвсем различно от асоциацията, която заглавието навява.
Няма коментари:
Публикуване на коментар