|
Фотография: Личен архив на Станимир Карагьозов |
РЕЖИСЬОРЪТ НА МОНОСПЕКТАКЪЛА „ЗАБРАВЕНА ОТ НЕБЕТО“ ЗА СВЕТА НА СТАРИТЕ
БЪЛГАРИ, ЗА ОТНОШЕНИЯТА ИМ СЪС СМЪРТТА И ЗА ТОВА КАК ПО-ЛЕСНО ПОНАСЯТ ЖИВОТА
Познат ни е напоследък
от постановките на Театрална школа „Талантино“ – едни авангардни спектакли на
класически произведения, които сами по себе си са събития. Разликата между тях
и професионалния театър е, че актьорите са непознати на широката публика – иначе
режисьорските решения, костюмите, сценографията, въобще цялото отношение към
театъра и към неговата публика е нещо, до което мнозина не са се докосвали
преди това. След фурора на „Женско царство“, в който комедията се развиваше
дори в зрителския салон, а преди това и на „Полковникът и птиците“, Станимир
Карагьозов най-накрая осъществява отдавна замислен проект – моноспектакъла
„Забравена от небето“. Текстът по документалните разкази на Екатерина Томова ще
бъде интерпретиран на сцената от половинката на Карагьозов, актрисата Боряна
Стамболиева. Дни преди премиерата Станимир Карагьозов, който по принцип запазва
мълчание преди спектакъл, се съгласи да разкаже това, което му е на сърце, за
„Забравена от небето“.