ДУША, УВИТА В ЧЕРГА

МОНОСПЕКТАКЪЛЪТ "ЗАБРАВЕНА ОТ НЕБЕТО" НА БОРЯНА СТАМБОЛИЕВА И РЕЖИСЬОРА СТАНИМИР КАРАГЬОЗОВ КАРА ПУБЛИКАТА ДА СЕ СМЕЕ НА СМЪРТТА

 Това, което не се случваше в морския Бургас, се случи само преди два дни. Моноспектакъл без "мечка"*, по текст на изключително сериозна тематика, в наситена на предколедни събития програма, да напълни зала. И то не само да я напълни, а да се разпродаде две седмици преди премиерата. Да бъде обявена втора дата за спектакъл дванадесет дни преди премиерата и до самото първо представление да има откупено значително количество билети. Ще вземем да повярваме, че диванната болест*** е подминала този град!

 Най-напред малко предистория. Познаваме постановките на Театрална школа "Талантино" и нейния режисьор Станимир Карагьозов "Полковникът и птиците" и "Женско царство". Не ни се вярва, че са любителски, по няколко причини. Първо, че ги сравняваме с професионални такива - е по-пипнати са! Вниманието към детайла, оригиналността на сценографията, костюмите, са отличителна черта на трупата. Друго - режисурата винаги включва ако не участие на публиката, то омешване на актьорите с нея. В един момент те просто слизат от сцената и пренасят действието в зрителския салон. Много важно нещо - един актьор не сме видели да "рецитира". Чак се чудим как е възможно непрофесионални, необразовани театрално в академия актьори да умеят да говорят от сцената така естествено. Да не говорим пък за начина, по който се забавляват - и много смотано да ти е, отидеш ли в салона, и си заразен със смях!

 "Забравена от небето" обаче е некомедийна постановка, напротив - текстът касае изключително сериозната тема за осъзнатата смърт, съпътстваща целия човешки живот. Пиесата е по документалните разкази на Екатерина Томова от родопския край, събрани в сборника "Забравените от небето". Ако сте чели този сборник или пък вече сте гледали моноспектакъла на Боряна Стамболиева, със сигурност една мисъл ще ви се прокрадне в главата - "Това е Хайтов!" Няма да сте далеч от истината, но ще бъдете и на почтително разстояние от нея. Истината е, че същите етнографски източници са използвани и от Хайтов; дори съществува дългогодишен спор (направо скандал) между Томова и автора на "Диви разкази" за авторство. Тази тема спираме до тук, тъй като не е особено чистоплътна; думата ни беше, че онази дълбока душевност българска, която ви е разтърсвала в творбите на Хайтов, ще срещнете и тук, просто защото и той е пил вода от този извор.

 Въртим и сучем, за да не ви разкажем спектакъла. Няма да е честно нито спрямо публиката, нито спрямо хората на и зад сцената. Но не можем да премълчим впечатления и прозрения.

 Малкото, което можем да загатнем, е това, че на сцената пред публиката една самотна старица ще отдели душата си от тялото, тъй като материята е по-незначителна и твърде краткотрайна. Душата обаче остава; важното е да намериш нещо, в което да я оставиш на този свят на живите. И в това е драмата - в какво ще я втъчеш така, че смъртта да не може да я отнесе от тук. 

 За моноспектакъл е общовалидно едно - ако през първите няколко минути актьорът не те грабне - отпиши го! Това, което грабва публиката в "Забравена от небето" обаче започва минути преди спектакъла. Рязко очертано начало няма - зрителят е в представлението още с влизането в залата. Ефект, който е много лесно да бъде постигнат във всеки един спектакъл, но все пак е нужно някой да се сети за това. Честно казано, именно това необичайно приключение още от входа на театъра е запомнящото се "нещо", дори ако пиесата не е нещо особено. Може би ако се използва твърде често, ефектът на изключителност би се загубил, така че, режисьори, моля, не се сещайте твърде често за такива остроумности!

 Голямата изненада беше самата Боряна Стамболиева. Това, което зрителите видяха с влизането в залата и което продължи без нито секунда пауза до финалните поклони, беше една прегърбена, трудно вървяща старица. Старица от най-старите! Отрудена, изкривена, с типичното изражение на отрекла се от всичко женско родопчанка. Пердашеше на нейния си диалект, пълзеше като охлювче по сцената, търкаше фанатично като всяка обитателка на селски дом дъските на пода, и ни за секунда не оставаше без работа, зер, "залудо работи - залудо не стой". Въпреки че няма на кого да шета вече. (Диванната болест*** явно не вирее в родопски климат.) Тя разказа за всичко, което й е на душата - за живота си, за радостите си, за мъките си, за надеждата си, за това как успява да задържи на този свят тези, които не иска да забрави. Как втъкава паметта за близките си в черга. Как чергата се превръща в живот. Неин, на тези, които вече ги няма, на тези, които ги има само в нейния свят... Зрителите видяха една автентична родопска душа и нищо не подсказа, че това е неин пресъздаден образ. Аудиторията преживя нейната истинска история, чу нейната философия, смя се на комичното й отношение към смъртта и плака на скръбта й по живота. След финалните аплодисменти обаче на сцената излезе една наистина свежа и млада жена, с изправена снага и с много, което да каже, на прекрасен книжовен език. Просто друг човек. Както си е редно на театрална сцена. Боряна Стамболиева просто се превърна в тази жена, чийто образ създаваше. Нямаме търпение да я видим в следваща роля!

Интервю с режисьора на моноспектакъла 
"Забравена от небето" Станимир Карагьозов четете ТУК

 Зрителите видяха и паралелен образ на героинята на Боряна Стамболиева, за който ни се иска да загатнем, дори и ако развалим част от магията. Действието се развиваше паралелно в два обекта на сцената, значими по един и същи начин, интерпретиращи ставащото по два различни начина. Мълчаливото присъствие на втория образ разказваше същата история, която изговаряше Стамболиева. Но изразното средство беше друго. Друго, но също така въздействащо. Макар че истинската стойност на това въздействие зрителят усеща едва в самия край, когато...

 Когато следва най-голямата изненада. Тя стоя пред очите на зрителите по време на целия спектакъл, но остана незабележима до минута преди края. А всъщност тя се оказа поантата на цялата тази история... 

 Коя е тя - ще сме най-ужасните убийци на истории, ако ви я кажем сега. По-добре я вижте на 12 декември в залата на Кукления театър в Бургас.

*"Мечка" - театр. жарг., същ.и., променлив род; популярен актьор, достигнал ниво да привлича публика в залата единствено заради присъствието си на сцената; същото ниво не се влияе от драматургичните достойнства на пиесата, от оригиналността на режисурата или от самите актьорски качества на "мечка"-та*.

** Все пак е добре "мечка"-та и да го умее игрането на сцена. 

***Диванна болест - засяга предимно високотехнологично снабдени индивиди, разменили реалната реалност с виртуална такава. Характеризира се с активност в пасивната сфера на ежедневието и пасивност в активната такава. Активната й форма най-бурно се проявява в социалните мрежи, а пасивната - в работната сфера и социалния живот. Заболяването е именувано на локацията, в която протича болничният процес.