72 УДАРА В МИНУТА

 Сега... заради това може и да се откажете от нас чрез „Държавен вестник“, обаче не сме го измислили ние. Сори, твърде модерни девойки и прекрасни млади мъже, обаче бийтът, най-близък до сърцето, е регето! Така че, признайте си – макар и тайно, когато чуете от някъде реге, някак ви става по-иначе. Пак казваме – мнението няма нищо общо като генеалогия с нас. Просто ритъмът е съвсем близък до този, с който бие сърцето – в най-добрия случай, да пази Господ от друго, с около седемдесет и два удара в минута. Колкото прави и Боб Марли в „No Woman No Cry“.

 Общо взето, не сме се заинатили за ритъма на регето. В смисъл, не точно за него. Но за ритъма ни е думата. Ритъм, ритъм да има! `Щото права линия... да, не ни устройва. Ако няма синусов ритъм, нито регето, нито хаус музиката оправят работата...

 Знаем се с една, на която й става лошо, когато не прави нищо. Почва да й прилошава, почва да й пада кръвното, да й се вие свят. Идва веднъж „Бърза помощ“ - отчитат някакви снижени жизнени показатели. Иначе нищо й няма. Едно кафе й предписват. Обаче нямала кафе вкъщи, от няколко дни не била излизала и то свършило. Отива в кафенето отсреща – там музика, съседи, отдавнашната сервитьорка, която знае всички клюки в махалата... На третия час тази същата се сетила, че нищо не си поръчала, кафе даже не пила, но толкова живнала, че забравила и че й е лошо, и че дошла за „лекарство“. От тогава не можем да я намерим вкъщи, което е и друга история, и част от тази. Просто сърцето й влезе в ритъм, това беше идеята.

 Мисълта ни е, че все нещо трябва да ви поддържа синусовият ритъм, хора! Все някаква грижа изисква това сърце, което носите, и което вас ви носи. Пък с какъв бийт – то си е ваша работа! Въпросът е като на „чичо Сам“ в кампания за американската армия - „Ти какво направи за сърцето си?“ (И размаханият пръст, забоден във въздуха укорително към теб!) А пък колко „частни сърдечни клиники“ работят нощем по крайбрежната алея... не е работа просто! Всичко лекуват – разбито сърце, излязло от ритъм сърце, пролапс на митрална клапа... лениво сърце най-вече!

 Текстът е публикуван от автора за първи път в списание "Акцент Бургас".