Юлско утро, не
като другите. През юли утрото обещава себе си. Всъщност обещавате си вие, да
намерите себе си. Сякаш всичко друго не е било и няма повече да бъде – а то е и
ще бъде всеки един друг ден от годината. И през юли също.
Пак
посрещнах първото юлско утро с магията на зазоряването, под звуците на първите
птичи песни. Дома си оставих по средата на бурята и на нощта зад мен. И на моя
собствен път. С деня ще дойде решението – ще търся теб.
И
едва ли ще те намеря, ако юлското утро е веднъж в годината, всеки път на първи
юли. Едва ли ще ме чакаш, мен, веднъж-годишният мечтател, по календар и
часовник освобождаващ душата си
в-седемнайсет-и-трийсет-на-трийсетипърви-май-до-осем-сутринта-на-първи-юли. Да
бе, с мен ще се занимаваш... И да стане чудо да се срещнем точно в тази нощ
преди изгрева, цялата ми година, стегната в менгеме, ще ти дотежи още до към
трети юли в шест и трийсет сутринта. Не става с един първи юли годишно, ей, не
става!
Няма коментари:
Публикуване на коментар