ФРАНСИС ФОРД КОПОЛА: „НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ЧАКАМ“

Снимка за "The Talks": Getty Images

(Едно интервю на „The Talks“, публикувано на 8 февруари 2012 г.)

Кратък профил:

Име: Франсис Форд Копола

Дата на раждане: 7 април 1939 г.

Място на раждане: Детройт, Мичиган, САЩ

Професия: Режисьор

Господин Копола, веднъж казахте, че е много трудно да бъдеш добър артист, ако си богат. Все още ли мислите по същия начин?

Напоследък си мисля, че е добре да бъдеш богат, защото не се изкарват пари, правейки лични филми. (Смее се.) Никой няма да ги гледа. Ако искаш да правиш пари във филмовия бизнес, трябва да правиш такъв тип филми, какъвто иска да гледа най-голямата аудитория, филм, който е като някой друг филм, който са гледали. Затова има толкова много продължения. Да създадеш филм е риск, а рискът не се харесва. Не е нужен никому.

Не е ли тежко да се бори човек срещу тази тенденция?

Тежко е, когато искаш да отведеш публиката на различно пътешествие от онова, което вече познава. Освен това филмовата индустрия не желае да финансира всеки филм, който цели да бъде различен. Тя иска той да бъде като „Кока Кола“. Взимаш го и той е „Кока Кола“, и ти я пиеш и я правят отново и отново и отново, и се правят добри пари от това.

Каква е причината за тази незаинтересованост в изкуството?

Случи се преди много време. Когато модерното кино и разказването на истории наистина се софистифицира в тихата ера в Берлин и германците се научиха да разказват история с изображения, звукът дойде и спря всичко; филмите започнаха да се "играят". Мурнау каза веднъж, че звукът е бил неизбежен, но е дошъл твърде скоро, тъй като ние наистина се научихме да правим кино. Той почина много млад, но направи много хубави филми.

„Трябва да правя филми, защото ги обичам.“

Каква ще е дефиницията Ви за успех, ако вече не ви е грижа особено за комерсиалния аспект на филмовия бизнес?

Когато правиш вечеря и поканиш още десет души и те си хапват тази вечеря, ти искаш да ти кажат „О, каква прекрасна вечеря!“ Не би искал да ти кажат „Въобще не ми хареса вечерята, беше отвратителна!“ Но във филмовия бизнес можеш да работиш година и да ти кажат „Това е глупаво, това е отвратително, това е ужасяващо!“ Ще бъдеш с разбито сърце, ако реагират по този начин на вечерята ти. Така че ти искаш хората да й се насладят и да почувстваш доброто, което си способен да направиш, но успехът е много илюзорен и зависи от това кой го интерпретира. Парите са, разбира се, осезаеми, заради което всички ги желаят. Имам късмета, че съм направил много пари.

"Апокалипсис сега", реж. Франсис Форд Копола, "Походът на валкириите", откъс от емблематичната опера на Рихард Вагнер "Пръстенът на нибелунгите".

Достатъчно да останете абсолютно хладнокръвен, ако творбата Ви се провали в бокс офиса?

Веднъж казах на жена си: „Притежаваме толкова много вино, че можем да пием ден и нощ, и когато умрем, ще има още за стотици години.“ И с парите е така. Вероятно бих могъл да правя филм всяка година и половина и да губя. Бих могъл да го правя известно време.

                                   

Някакъв шанс голям чек да Ви убеди да направите филм, който не харесвате?

Трябва да правя филми, защото ги обичам. Това е толкова много работа. Трябва да харесваш това, че филмите са нещо повече от просто „О, правя история за нещо.“ И дори когато го правиш за пари, трябва да намериш нещо в това. Това е като работата на проститутката – тя трябва да спи с клиента, така че тя си казва „Добре, той има готина коса, той е много мил, има красив глас.“ Намираш нещо, заради което да го направиш. Но ако не трябва да го правиш, тогава избираш онова, което мислиш за интересно.

Кое Ви е интересно?

Искам да науча нещо. Истинското удоволствие е, когато вникваш в идея или отговаряш на въпрос. Когато бях момче, мислех, че бих могъл да получа всички отговори на всички въпроси. И мислех, че бих могъл да науча кой е Бог и той ще отговори защо ме е създал. Мислиш си, че ще получиш тези отговори, но няма да ги получиш. (Смее се.)

Какво научихте от „Апокалипсис сега“?

Това, че човек, благословен с успеха от „Кръстникът“, на 32 години, би могъл да излезе и да направи филм за Виетнам и никой да не го подкрепи – да няма студио, което да би желало да му помогне, и нито един от неговите актьори да не желае да се присъедини към него – и тогава да вложи свои собствени пари, да направи филм, а след това да бъде прокълнат от „Варайъти“ за това, че го е направил. Това е абсурд! А след това всеки да аплодира „Супермен“ – мъж в глупав костюм, летящ наоколо. Така че това е „Апокалипсис сега“, за това се отнася. Това е, което научих – че ние живеем в свят на невероятни противоречия, които всеки приема. Вижте филмовата индустрия – кое е разрешено да бъде филмирано? Това са само определен вид неща. Когато някой отиде и опита да направи филм, който е личен и различен, почти няма интерес.

Днес изглеждате много спокоен, но информационните източници казват, че сте много по-различен от преди години. Очевидно след „Кръстникът“ и по време на снимките на „Апокалипсис сега“ сте се превърнали в ексцентрична версия на Дон Корлеоне.

Когато бях млад, бях възпитаван в театъра, а театърът много прилича на семейство. Отиваш на репетиция и на кафе след репетицията се влюбваш в момичето, което е там. Мило е; всички сте заедно и има много голяма привързаност към всички останали членове на трупата. Когато бях в кино училището, всеки беше сам, имаше повече самостоятелност. Така че когато бях успешен в „Кръстникът“, бях много повече като театър и имах свои собствени откачени приятели като Джордж Лукас или Мартин Скорсезе. Много ми се възхищаваха. Може би идва от това.

„По-малко се тревожа дали ще имам успешна кариера.“

Веднъж казахте: „Щастието е щастие“.

Харесвам това.

За да бъдем по-конкретни, какво беше Вашето върховно удоволствие преди тридесет години и днес?

Когато бях дете, щастието беше когато чичовците ми, лелите ми, братовчедите ми и всички други идваха вкъщи. Бихме си направили вечеря и те щяха да пият вино, щеше да има ябълков сок – това беше щастието. Винаги асоциирам щастието със семейството, с това да се харесваме и да се разбираме. И мисля, че това все още е щастие – да видиш, че всички са здрави, малките деца се забавляват, никой не е бесен на никого.

Бихте ли казали, че сте по-малко гъвкав днес от преди тридесет години?

По-малко се тревожа дали ще имам успешна кариера. Имаше времена, когато се тревожех, защото имах деца, имах нужда да ги подкрепям и се тревожех. Дори в миналото хората казваха „ти правиш успешни филми“. Но моите филми никога не бяха успешни. „Апокалипсис сега“ беше голяма тревога и отне много време. Дори „Кръстникът“ получи отвратителни ревюта във „Варайъти“, което, разбира се, ме подтисна и изплаши. После филмите ми тръгнаха по-добре. След десет години хората казаха по-хубави неща за тях.

Удовлетворение ли е за Вас да кажете, че критиката накрая осъзна след време, че Вашите филми са всъщност брилянтни?

Би ме удовлетворило ако не беше това, че правят същото сега! Представям си, че трябва да чакам десет години, докато осъзнаят, че това, което правя сега, е интересно. Но не зная дали ще имам време да чакам.

Превод от английски за „Artisto“: Гергана Стоянова