В Бургас е не само заради лятната почивка на семейството, а и заради работата като режисьор (и изпълнител на главната роля) на оперетата на Йохан Щраус - син "Виенска кръв" - с чиято премиера бургаската опера ще закрие тазгодишното си издание на фестивала си "Бургаски музикални празници "Емил Чакъров".
Марио Николов е тенор. В определен момент познанията и опитът му в сценичното изкуство го изправя пред необходимостта сам да поставя оперетни произведения - и става режисьор.
Поставил е множество хитови постановки - "Прилепът", "Българи от старо време", "Царицата на чардаша", "Графиня Марица", Цигански барон", "Една нощ във Венеция", "Бал в Савоя", "Службогонци", концерт-спектаклите "От Виена до Бродуей", "Медитеранео", "Под небето на Париж". Гостува с тях на всички музикални фестивали у нас, както и в Румъния, Украйна, Русия, Германия, Белгия и други. Носител е на престижните отличия "Златна лира" и "Кристална лира" (два пъти!), "Музикант на годината", "Спектакъл на годината". Директор между 2013 и 2015 г. на Държавния музикален и балетен център София.
И нещо различно от "сериозния", "класически" профил на певеца и режисьор Марио Николов - неговата съпруга е сестра на Мария Мутафчиева или Мери от "Мери бойс бенд", факт, на който вероятно дължим щастието да съществува дуетът между Марио и Мери "В моето сърце".
За неизвестната на бургаската публика оперета "Виенска кръв", за самата бургаска публика, за операта в крайморския град и за различните музикални превъплъщения разговаряме с Марио Николов само денонощие преди премиерата.
 |
| "Виенска кръв" - репетиция. Марио Николов с Валентина Корчакова (вляво) и Мария Цветкова (вдясно), изпълняващи ролите на двете му партньорки - съпруга и любовница |
Artisto: Поставяте
в Бургас "Виенска кръв" - последната оперета на Щраус-син, която е
абсолютно непозната за бургаската публика и малко позната за оперетните фенове
в страната въобще. Защо избрахте точно това произведение?
Марио Николов: Така е, оперетата е поставяна единствено в
Музикалния театър в София, където аз съм изпълнявал отново ролята на Граф
Цедлау. Спряхме се на това заглавие след разговор с директорa на Държавна опера Бургас г-н Александър Текелиев, в
сътрудничество с който имаме редица реализирани успешни проекти през годините.
През 2016 година бях поканен от г-н
Текелиев да поставя друга оперета от Йохан Щраус-„Една нощ във Венеция“, която
през 2015 г., успешно бях поставил в операта в гр. Констанца-Румъния, и която
спечели призът „Спектакъл на годината“ за цяла Румъния.
През изминалия сезон постановката ни с
Бургаска опера „Една нощ във Венеция“ се радваше на огромен интерес от страна
на публиката и освен на бургаска сцена, гастролира из цяла България. Това е
признание, както за постановъчния екип, така и за положения огромен труд от
страна на всички колеги от операта.
На „Виенска
кръв” се спряхме, провокирани от изключително красивата
музика и интригуваща фабула, водени от убеждението, че ще зарадваме феновете на
оперетното изкуство. Надявам се нашият спектакъл да стигне до сърцата им още с
премиерното представление на 5 септември в Летния театър и да съпреживеят
вълнуващи мигове с всички нас.
А: Работите
с оркестъра, хора и балета на Държавна опера - Бургас. Как върви работата с
бургаските колеги?
М.Н.: Всяка нова
постановка е предизвикателство, както за мен, като режисьор, така и за целия
екип. С Държавна опера Бургас работя отдавна, познавам добре колегите. Поставил
съм тук много класически оперети – „Царицата на чардаша“, „ Графиня Марица“,
„Българи от старо време“, а от Йохан Щраус сме реализирали заедно „ Прилепът“,
„Цигански барон“, „ Една нощ във Венеция“ и сега „Виенска кръв“. Изцяло
разчитам на подкрепата на постановъчния екип, на ръководството, на колегите
солисти, оркестър , хор, балет и всички технически служби. Нашето изкуство е
екипно. Разчитам всеки да си свърши работата качествено. За пореден път работя
в екип с: Иван Кожухаров – диригент, Иван Токаджиев-сценограф, Галина
Калчева-хореограф, Цветанка Стойнова-художник костюми и всички тях усещам като
абсолютни единомишленици. Работата в Държавна опера Бургас за мен е привилегия,
но и огромна отговорност. В момента операта разполага с изключително добри
певци, с отличен оркестър, хор и балет, които работят всеотдайно. Аз и колегата
ми Валентина Корчакова имаме богат опит като оперетни солисти в много
постановки в София, страната и в чужбина. Солистите на Бургаска опера, които
участват в предстоящия ни премиерен спектакъл са прекрасни певци и в тяхно лице
срещам напълно съмишленици, с които работим отлично: Лина Пеева, Йордан
Христозов, Мария Цветкова, Людмила Михайлова, Шмилена Султанова, Бранимир
Недков, Тошо Герджиков, Петър Тихолов, Весела Апостолова, хор, балет и
оркестър на Държавна опера Бургас. Оперетният
жанр изисква съвкупност от качества и умения, които те притежават и развиват с
всяка една година от съвместната ни работа тук.
 |
| "Виенска кръв" - репетиция. С участието на хора, оркестъра и балета на Държавна опера - Бургас. Сценография - Иван Токаджиев. |
А: Режисьор
сте, но и пеете на сцената. В тази постановка сте и режисьор, и изпълнител на
една от централните роли. Двете неща не се ли съчетават трудно?
М.Н.: На този въпрос
не би могло да се отговори еднозначно. Това реално са две различни професии. Не
е лесно, но при добра концентрация и организация на работния процес е възможно.
Държа да отбележа, че аз не съм изключение. Имам и други колеги певци, които са
и режисьори. За мен режисурата е най-естественото продължение на натрупаните от
мен, чрез солистичната ми кариера, познания и умения в жанра и в
музикално-сценичното изкуство като цяло. Работата ми по едно произведение
започва месеци преди първата ми среща с колегите. Въпреки, че често познавам
отлично музикалната партитура и материала, започвам постановъчната ми работа от
нула. Създавам собствена постановъчна версия, която естествено носи моят почерк
и виждане за творбата.
А.: Публиката
Ви познава и от дуета ви с Мария Мутафчиева от "Мери Бойс Бенд"
"В моето сърце". Изкушавате ли се от изпълнение на други стилове
музика?
М.Н.: Интересно ми е
и се изкушавам, разбира се. Като артист в музикалния театър, винаги съм бил
творчески любопитен. Имам слабост към синтетичните жанрове и винаги съм готов
да експериментирам. Участвал съм в много разнообразни проекти, в които са били
включени различни музикални стилове – мюзикъл, традиционни класически песни,
шансони, евъргрийни и дори в етно проекти.
Идеята за тази
песен е на Мери и аз съм поласкан, че ме покани да я направим заедно. Написа я
точно за нас двамата, в съответствие със специфичните ни гласови
характеристики. Мери е автор на музиката и на текста. Изпълнявали сме песента
многократно на живо, с великолепните музиканти от група Мери Бойс Бенд, и това
е неописуема емоция, която на сто процента изживяваме с екзалтирана от
изпълнението публика. Аз лично много харесвам песента и това сигурно си личи
всеки път. С удоволствие бих приел подобно предизвикателство отново.
А.: Това Ви е
дало поглед върху два от типажите публика в Бургас - любителите на
по-класическите стилове и почитателите на съвременна музика. Имате ли някакви
изводи от сравнението между двете, които касаят Бургас като град, в който се
прави изкуство?
М.Н.: Може да
прозвучи претенциозно, но когато аз съм участвал в спектакли и концерти в
Бургас, винаги сме се радвали на топлия прием от страна на публиката. Имам
наблюдения от различни концерти и спектакли на местна сцена. Със семейството ми
винаги посещаваме повечето спектакли в програмата на фестивала „Емил Чакъров“.
С всяка изминала година този фестивал блести с нови и интересни заглавия, с
добри солисти, с атрактивни гости. Радвам се на този напредък и с удоволствие
участвам в програмата на фестивала. Виждам реакциите и възхитата в очите на
хората, а това е най-голямото признание за трупата на Бургаска опера.
А.: Да Ви
очакваме ли отново на бургаска сцена скоро след "Виенска кръв"?
М.Н.: Надявам се.
Винаги и с удоволствие бих гостувал тук, когато имам възможност.
Интервюто взе Гергана Стоянова.
Няма коментари:
Публикуване на коментар