АЛ ПАЧИНО: „НЕ МОЖЕШ ДА СТАНЕШ ТВЪРДЕ ДЕБЕЛОКОЖ“

Снимка за "The Talks": Никълъс Герин

(Едно интервю на „The Talks“, публикувано на 26 август 2015 г.)

Кратък профил:

Име: Алфредо Джеймс Пачино

Място на раждане: Ню Йорк, Ню Йорк, САЩ

Дата на ражнаде: 25 април 1940

Професия: Актьор

Господин Пачино, как се справяте с тежестта на постиженията си?

Не знам. Не мислиш за тях по този начин. Не мислиш за тези неща като за постижения. Мислиш за ролите, които играеш, за картините, които си нарисувал. Имам предвид, представете си как един актьор казва „Не искам да излизам повече, защото не мога да направя нещо по-добро от последния си филм. Може би трябва да напусна.“ Бихме го нарекли „да лежиш на лаврите си“ и предполагам, че не се очаква да се случи точно това. Аз обаче изцяло съм за това! Знаете какво е да лежиш на лаврите си – да получиш готин тлъст чек, да преминеш към друга професия... Но по някаква сериозна причина аз продължавам да искам да се връщам и да правя такива неща.

Защото искате да опитате да направите нещо ново?

Да, ако открия нещо, за което усещам, че мога да допринеса по някакъв начин и се чувствам вътре в него, аз казвам едно точно определено нещо – каквото и да означава това. Това е, че „съм го уловил както огледалото природата“, както казва Шекспир. Ако да изразявам нещо, което чувствам, е начин да упражня моя талант и то помага да комуникирам роля, човешко същество във филм, аз ще опитвам да го правя. Няма да кажа думата „пенсиониране“, защото това е някаква странна дума, която артист може да каже - „пенсиониране“.

Артистът Кристо казва, че артистите не се пенсионират, те просто умират.

Обаче има артисти, които се пенсионират. Като Филип Рот – правих филм по книгата му „Мърморенето“ („The Humbling“). Той напусна писането и е много щастлив! Той го казва. Той излезе от това и прави каквото прави. Аз не мога да разбера това. Толкова е еднообразно. Взимаш сценария, четеш сценария, имаш да учиш сценария. Трябва да минеш отново и отново през този процес. Така че се оглеждаш за други неща – като режисьор, който иска да те наеме.

Най-интересните сцени от ролите на Пачино.

Но сигурно всички режисьори Ви искат.

Преди „Кръстникът“, първият „Кръстник“, никой не ме искаше. Но Франсис (Форд Копола) ме поиска! Той просто ме искаше и аз не разбирах как... Студията не ме искаха, никой не ме искаше – никой не ме знаеше. Мислех, че ако един режисьор е заинтересован, имам шанс да напредна, вместо да вървя назад. Преценяваш риска, който поемаш, предизвикателството, фактът, че падаш, ставаш и продължаваш.

Защо?

Когато го правиш достатъчно дълго, искаш да се запазиш отворен. Не искаш да се затваряш, защото уязвимостта е важна. Не можеш да станеш твърде дебелокож. Както Брехт е казал в онази велика пиеса, която е написал, и то в млада възраст. На двадесет и две той пише „В джунглата на градовете“ и един от героите казва „Човешката кожа е твърде тънка за този свят.“ Така че той вижда как тя става по-дебела и по-дебела, докато накрая той се блъска в нещата и не ги усеща вече.

Съжалявате ли за някой от филмите, които сте направил от желание да надхвърлите собствените си възможности?

Не съжалявам за нищо. Чувствам, че съм направил това, което бих нарекъл грешки. Избирал съм грешния филм, или не съм направил герой, или съм играл някакъв персонаж и съм направил някакви избори... Но всичко, което си направил, е част от теб. И ти си станал нещо в следствие на това. И мисля, че идеята и въодушевлението от това да си в такива ситуации и места – те са повече от просто спомени, те дават информация за живота ти. Така че не съжалявам за нищо.

Дори и за отхвърлянето на „Междузвездни войни“?

„Междузвездни войни“. Да, това беше първата ми голяма грешка.

И за сценария на Терънс Малик?

Да, преди много време Тери ме искаше за филм, а и аз винаги съм го желал... Това е друга от моите много грешки. Има цял музей на грешките ми! Всички сценарии, които съм отхвърлил!

Искаш да се запазиш отворен. Не искаш да се затваряш,

 защото уязвимостта е важна. Не можеш да станеш твърде дебелокож.

Бихте ли казал, че имате по-различен подход на игра днес в сравнение с преди?

Да, предполагам, че да. Не бих могъл да продължа толкова дълго в противен случай. Ние просто минаваме през циклите на живота си и мисля, че възрастта е именно заради това. Мисля, че сме тук – и после не сме! Когато и да си отидем, си отиваме, и не знаем кога ще е това, никой от нас не знае. Така че ние минаваме през цикли.

Наслаждавате ли се на тези цикли от живота си?

Вижте, когато мислите за това, чашата наполовина празна ли е или е наполовина пълна? Това е начинът на възприятие за всеки от нас, наистина. Има дни, в които наистина се наслаждавам. Но има дни, когато не е така... Ако бях художник, никой не би ме питал за това. „Рисувам! Аз съм артист!“ Мразя да казвам така! Не харесвам да се говори така! Това е нещо, което научих по-рано. Жената, с която живеех, казваше „Каквото и да правиш, не казвай, че си артист.“ Аз казвах „Знам! Не го правя!“ (Смее се.) Избягвам това. И съм го избягвал за много дълги години. Нека го кажа обаче този път, мисля че съм артист. Надявам се, че съм. Но мисля, че ако бях художник, въпросът би бил различен.

Но всички актьори имат същия проблем.

Заради визуалната част. Това е заради изображението. Това е защото трябва да го правим със собствената си визия, дори когато играем различни герои, визията е винаги там... Така че това е част от причината, заради която има някаква претенциозност в това да се каже, че си артист, защото в крайна сметка, ти си филмова звезда. И това също е погрешно! Това също е претенциозно – аз съм филмова звезда! Какво по дяволите казваш?

Превод от английски за „Artisto“: Гергана Стоянова