ВАЛЕНТИНА КОРЧАКОВА: МЕЧТАЯ ЗА УСЛОВИЯ, В КОИТО ТВОРЦИТЕ СПОКОЙНО ПРЕСЛЕДВАТ МЕЧТИТЕ СИ

 Успяваме да я хванем между Бургас и Силистра по време на Националното турне на оперетата “Виенска кръв“ на Щраус. Истински късмет, като имаме предвид натоварения й календар. Тъй като нейното изкуство е повече от сцена – преди да стъпиш на нея, имаш дълги, непосилно дълги часове на самоподготовка, стиковане с екипа, с оркестъра, с балета, и много, много километри далеч от вкъщи, за да достигнеш до своята публика.

 Валентина Корчакова е завършила Националната музикална академия със специалност "оперно пеене". Носител на редица наши и международни отличия, участник в майсторските класове на Гена Димитрова и Райна Кабаиванска. Дебютира още като студентка на професионална сцена в оперетата "Бал в Савоя", а от 15 години е солист на Националния музикален театър "Стефан Македонски" в София. Постоянен гост-изпълнител в оперните театри във Бургас, Русе и Варна. Публиката в България я познава като Силва Вареску от " Царицата на Чардаша" Сафи от" Цигански барон", Марица от " Графиня Марица",  Елена от " Хубавата Елена", Одет Даримонд от "Баядерка", Фраскита от едноименната оперета, Розалинда от "Прилепът", Ханна Главари от "Веселата вдовица", редица концерт-спектакли като "От Виена до Бродуей" и "Под небето на Париж", "Медитеранео". Дебютът и в бургаската опера е през 2010 г. в ролята на Розалинда от "Прилепът" на Йохан Щраус - син. Следват "От Виена до Бродуей", "Графиня Марица", "Цигански барон", „Една нощ във Венеция"... Това лято фестивалът "Емил Чакъров" бе закрит с постановката на Държавна опера - Бургас - премиерата на оперетата "Виенска кръв" на Йохан Щраус-син, в която Валентина Корчакова е в ролята на виенска аристократка.

Валентина Корчакова и Марио Николов
 във "Виенска кръв" на Щраус - син.
Снимка - личен архив на В. Корчакова

Artisto: Графиня Цедлау – това е Вашата роля във „Виенска кръв“. Една изключително интелигентна, умна жена, която успява да „обърне палачинката“ – да приеме хладнокръвно позицията, в която я е поставил неверният й съпруг, и да го накара да я пожелае отново, загърбвайки любовните си авантюри. До колко „реална“ е графинята, или е само идеалният, но недостижим образ на невероятната жена?

Валентина Корчакова: "Виенска кръв" е последната оперета на Щраус-син. Тя дори не е завършена от него. Музиката е изключително нежна и елегантна, като в основата са най-красивите му полки и валсове. Със същия финес са представени и любовните интриги и каламбури в пиесата. Героите носят типичната лекота и изисканост на австрийската аристокрация. Графиня Цедлау, като чистокръвна виенчанка, най-точно олицетворява духа на епохата и виенските нрави. Темата за мъжкото непостоянство е актуална и любопитна откакто свят светува. Що се отнася до това, че графиня Цедлау успява да си върне неверния съпруг и дори деликатно да го постави на мястото му – да, героинята ми е умна и находчива и успява да вплете в своята игра дори своите съпернички. Нищо не обединява повече жените от заговор срещу мъж.

А: Зад образа Ви стои няколкомесечен упорит труд. Как успяхте да изградите героинята си такава, каквато я виждаме?

В.К.: Подготовката на всяка роля е комплексна задача. От една страна чисто вокалното изработване на партията. „Виенска кръв“ е много сложна пиеса в музикално отношение. Музиката на Йохан Щраус е сериозно предизвикателство за изпълнителите. За да се постигне тази лекота и изящество в музиката се изисква много работа с корепетитор и с диригент. В тази връзка съм щастлива да изработя поредна своя партия с маестро Кожухаров - изключителен музикант и вдъхновяващ творец. Следва актьорската част от задачата. Много репетиции с режисьора, анализиране на текста, на отношенията между героите.. Не пропускам и това, че режисьорът на пиесата също е безкомпромисен професионалист. Това е Марио Николов, с когото работя от много години. Всъщност той има много сериозен принос в творческото ми израстване. А най-често той е и партньорът ми на сцената. За цялостното представяне помагат много изключителните костюми на Цветанка Стойнова и декорът - дело на Иван Токаджиев, които съвсем те пренасят в онази епоха. Наистина процесът по създаването на един сценичен образ е дълъг, но усилието си струва. Ако съм успяла да спечеля публиката, да я развълнувам и направя съпричастна с героинята ми, значи съм си свършила работата.

А.: Епохата, в която се развива действието, е почти „вълшебна“ – Виена в романтичния й, аристократичен период. Костюмите Ви са онези пищни рокли, в които желае да се види всяко момиченце. Но излизате след спектакъла от театъра и сте в наши дни. „Къде“ Ви харесва повече?

В.К.: Знаете ли, аз съм от от онези щастливи хора, които обичат професията си. Тя ме зарежда и вдъхновява. Независимо дали си зрител или изпълнител, приказният свят на оперетата те пренася за минути през времето и пространството - от Древна Елада, през Венеция, Париж , Будапеща и разбира се Виена. Всяка епоха и място имат своето очарование. Оперетата е красиво и жизнеутвърждаващо изкуството. Темите като любов, изневяра, чест и дълг са основни в сюжетите. През съдбите на героите прозират всички човешки стремежи и мечти. Но си мисля, че никой артист не трябва да пренася в реалността живота си от сцената, освен може би да се опита да го приеме с типично за оперетата чувство за хумор.

А.: Как се работи с екипа на бургаската опера?

В.К.: Ооо! Тук мога да говоря много! Горда и щастлива съм, че работя поредна пиеса с екипа на Опера Бургас! Работата с постановъчния екип на пиесата Иван Кожухаров - Марио Николов винаги създава усещане за творческа пълноценност! Огромно благодаря на всички за съвместната работа! Ще се въздържа да говоря с имена от страх да не пропусна някого, но удоволствието да работя с тях е голямо. Колегите са изключителни професионалисти. Адмирации за директора на бургаска опера Александър Текелиев, който поддържа тази талантлива и всеотдайна трупа! Щастлива съм, че ми повери толкова много задачи, надявам се да оправдавам доврието му. Но да се върна на трупата! Атмосферата по време на работа е наистина творческа! Това, е от което има нужна всеки артист.

А.: Цялото виенско войнство пътувате из страната с постановката. Как я приема публиката?

В.К.: Хората в страната са жадни за такива събития! А гостуването на оперна трупа за много градове е събитие, което се равнява на празник за ценителите на изкуството. "Виенска кръв" е поредната красива оперета, с която гостуваме на много места. Преди това бяха "Графиня Марица", " Цигански барон", „Една нощ във Венеция". Навсякъде ни приемат с възторг и ни канят със следващото заглавие! В България обичат оперетата.

А.: Турнето на „Виенска кръв“ тъкмо започна. Предполагам, че животът на път е труден...

В.К.: "Човек е човек, когато е на път" - банално, но вярно. Поне не мога да се оплача, че ми е скучно! Виждаш нови места, (България е пълна с много интересни места), срещаш други хора, виждаш как живеят, какво ги вълнува, често си правиш лична равносметка..., понякога си изтощен, но зареден емоционално, щастлив си като се прибереш у дома. Такава ми е професията!

А.: Освен от последната оперета на Щраус – син публиката в Бургас Ви познава и от доста други постановки. Един от спектаклите е концертът „Под небето на Париж“, в който са включени прелестни френски шансони – Едит Пиаф, Марио Ланца, Жо Дасен, Пепино Галиарди и други. Но това е съвсем различен жанр. Усещате ли разлика, с каква музика се чувствате по-уютно?

В.К.: "Под небето на Париж" е много различен проект, от всички, в които съм участвала. На първо място - като форма. Това е една парижка любовна история, създадена и разказана от актрисата Деляна Хаджиянкова. Този любовен разказ е подсилен от най-красивите и популярни хитове на 20-ти век, изпълнени от Марио Николов, мен, оркестъра на Опера Бургас с диригент Иван Кожухаров. Предизвикателството пред нас – изпълнителите, е огромно, тъй като това са вечни мелодии, запечатани в паметта на всеки ценител на музиката.

 Тази симбиоза между изкуствата не е широко разпространена, но смея да твърдя, че въпреки недоверието, с което се посреща всяко непознато нещо, този спектакъл пленява публиката и успява дълбоко да я развълнува. И все пак ако някой има съмнение по въпроса, нека заповяда на 20 октомври в залата на опера Бургас за да се увери сам!

А.: А какво мечтаете да изпълните?

В.К.: Хм, интересно... (дълго обмисля отговора) Имам много мечтани роли. Много от тях вече са осъществени, други - още не. И едните и другите не са малко. През последните години се случиха, меко казано, странни неща в нашата сфера. На мястото на мечтите се настани борбата за оцеляване. Мечтая за условия, при които всеки творец в България спокойно да преследва мечтите си. Пожелавам си никога да не загърбвам своите. Пътувам из цяла България и съм убедена, че изкуството е една от панацеите на съвременното общество.То е необходимо, за да радва, образова и да повдига духа.

Интервюто взе Гергана Стоянова.