МАРИНА АБРАМОВИЧ: „ВИНАГИ СЪМ БИЛА ВОЙНИК“

Фотография: "The Talks"

(Едно интервю на Джони Адамс за „The Talks“, публикувано на 13 юни 2012 г.)

Кратък профил:

Име: Марина Абрамович

Дата на раждане: 30 ноември 1946

Място на раждане: Белград, Сърбия

Професия: Пърформанс артист

Госпожице Абрамович, имали ли сте някога съмнение, че сте артист?

Когато преподавах изкуство винаги питах „Как разбираш, че си артист? Какво те прави артист?“ За мен това е като дишането. Не питаш дали да дишаш, ти трябва да дишаш.

Така че ако се събудиш сутрин и трябва да осъществиш идея, и има и друга идея, и още една, може би наистина си артист! Това не те прави велик артист, то просто те прави артист. Да станеш велик артист е огромно начинание! Така че това е наистина важно, този инстинкт. Нуждаеш се от инстинкт да го направиш.

Как се изявява този инстинкт в живота Ви? Как ви идват новите идеи?

Мразя студията. Студиото е черна дупка. Никога не използвам студио, за да работя. Много е изкуствено да отидете в студио, за да получите нови идеи. Трябва да взимате нови идеи от живота, не от студиото. И тогава да отидете в студиото, за да реализирате идеята. За мен най-важните пространства трябва да бъдат преходните пространства – като летищата или лобитата на хотелите – когато напускаш едно място и пристигаш на друго. Преди да започнеш да изграждаш нови навици, наистина си отворен към съдбата, по-възприемчив си, виждаш нещата. Ако накарате някого, който върши едно и също в продължение на двадесет и пет години, да опише собствената си врата, той вероятно не би могъл да го направи. Но ако заведете същия човек в Япония и го помолите да опише нещо, той би могъл да го направи, тъй като възприятията му биха били отворени.

Популярността ви нарастна значително напоследък, особено сред широката публика. Странно ли е това да се случи толкова късно в кариерата ви?

Знаете ли, ако си на двадесет и пет години и ти се случи от единия до другия ден станеш уважаван и си във всички вестници, тогава това наистина би проникнало в мозъка ти и можеш да станеш много нарцистичен. През живота си съм виждала толкова много изгряващи и залязващи просто така артисти, но за мен това винаги е имало цел. Така че да имаш успех на шейсет и пет години не променя нищо в живота ми, но ме забавлява много това, че се случи късно. Да бъдеш в списанията, когато си на двадасет, е добре, но когато се случи на шейсет и пет, е много по-забавно.

Звучи сякаш ви харесва.

Много ми харесва. Корици на модни списания, пристигам в хотела и някой се грижи за дрехите ми, грижа се само за ръчния си багаж, хората мислят за мен – всички тези малки екстри, които получаваш. Наистина ми харесва всяка минута от това. То това е само суета.

Само суета ли е или модата може да направи нещо с изкуството?

Имам отговора на това! (Вади айпада си.) Това е снимката, която направихме с Марио Тестино за „V Magazine“, а след това направих една за „Pop Magazine“... Но това, което исках да Ви покажа, беше за „Vizionaire Magazine“. Рикардо Тиши, дизайнерът на „Живанши“, беше гост-редактор и ме помоли за едно артистично съдействие. Казах „Добре, Рикардо, съгласен ли си, че модата е популяризация на изкуството, че модата винаги взима идеи от изкуството?“ И той каза „да“. Така че казах „Добре, тогава ще съдействам: аз съм изкуството, ти си модата, смучи кърма от гърдата ми!“ Така че направихме това. (Обръща айпада си и показва снимка на Рикардо Тиши с устни, впити в гърдата й.)

Марина Абрамович и Улай, "ААА-ААА", 1978 г.
© Marina Abramović

Марина Абрамович, "Ритъм" 5, 1973 г.
© Marina Abramović

Марина Абрамович и Улай, "ААА-ААА", 1978 г.
© Marina Abramović

Брилянтно!

Така че нарекох тази творба „Договорът“ и тя е точно това – договор между модата и изкуството. Трябва просто да разберете какво означава, така че когато навлизам в модата, наистина го правя осъзнато. Както и да е, той беше много нервен, докато правехме тази творба. (Смее се.)

Изглежда като да загатва за комерсиалността на модата, което изкуството трябва да издигне.

Да, но какво да кажем за комерсиалността на изкуството? Деймиън Хърст и Джеф Кунс, всички тези хора са станали артикули. Но аз никога не съм правила отстъпки в изкуството си. Никога не съм правила нещо просто за да го продам, така че съвестта ми е съвсем чиста. Аз съм жена и обичам да нося дрехи, и какъв е проблемът в това! (Смее се.)

„Целта на работата ми е да издигна човешкия дух.“

Тревожите ли се, че общественото възприятие за Вас като популярна личност може да измени ефекта от изкуството Ви?

Казват „Как може да носи дрехи от висшата мода?“, а аз казвам „Защо не?“ Разбира се, всяко положително нещо носи нещо негативно, като ин и ян. Този вид конфликт съществува през цялото време и трябва винаги да виждаш каква е целта ти като артист. Какъв е твоят дълг, каква е твоята истина.

И каква е целта Ви като артист?

Целта на работата ми е да издигна човешкия дух. Можем толкова лесно да поставим долу човешкия дух. Отражението на обществото от изкуството, каквото е днес, не е отговор, защото вече това е глупаво; така че защо да го правим повече по този начин? Трябва да намериш начин наистина да издигнеш духа, така че това да е вид кислород за обществото. Да въведеш концепции и съзнание, да задаваш правилните въпроси. Не винаги правилните отговори, но да се задават правилните въпроси.

Как едно произведение на изкуството прави това?

Изкуството трябва да е многопластово. Изкуството не е само поредната красива картина, която си пасва с пода на трапезарията. Изкуството дрябва да бъде смущаващо, изкуството трябва да задава въпроси, изкуството трябва да предсказва бъдещето. То трябва да прави всички тези неща. Концепцията за изкуството трябва да бъде толкова многопластова, че всяка част от обществото да може да вземе толкова, колкото се нуждае.

Мисля, че творбата Ви в МоМА (Музеят на модерното изкуство в Манхатън, Ню Йорк) – когато седяхте в атриума по време на часовете, в които музеят беше отворен, в продължение на три месеца, беше толкова успешна, защото беше много достъпно, защото имаше толкова много пластове. Как Ви дойде тази концепция?

За представлението в МоМА искахме да покажем само творба, в която аз буквално присъствам физически, и оттам дойде и заглавието „Артистът присъства“ („The Artist Is  Present“). Наистина исках да създам такава ситуация, в която гледането на арт пърформанс може да бъде наистина важно преживяване, но също да бъде разбрано като основна форма на изкуството. Защото пърформансът винаги е бил алтернативна форма на изкуство, а аз искам да го направя основна такава. Така че това е, което те кара да превключиш. Това и Лейди Гага.

Арт пърформансът "Светло/тъмно" на Марина Абрамович

и роденият в Германия артист Улай. Дългият двадесет

 минути пърформанс е бил показан за първи път 

на изложението "Kunstmarkt" в Кьолн и е заснет

 година по-късно в Амстердам от Луис ван Гастерайн.

Лейди Гага?

Лейди Гага се превърна в голяма част от тази промяна, защото тя влезе в музея да види представлението. Тя не седна с мен, защото опашката беше твърде дълга, но моментът, в който влезе, беше публикуван навсякъде в социалните мрежи. Така децата между 12-14 и 18 години, публиката, която обикновено не ходи в музеите, на която не й пука за изкуството на пърформанса или дори не знае какво е това, започна да идва заради Лейди Гага. И видяха спектакъла, и започнаха да се връщат. И така спечелих напълно нов тип публика.

Този спектакъл изглежда като истинско преобръщане на кариерата Ви.

Наистина я обърна към обикновената публика. Много е интересно. Това е спектакъл, който промени напълно живота ми – всеки възможен елемент, всяка физическа емоция – защото три месеца са като живот.

Колко дълго време се канехте да започнете правите традиционни арт пърформанси?

Четиридесет години. Наистина чаках дълго време. Но генералната ми идея в живота е да представям това, което правя. Виждам се като модерен номад и войник в същото време. Да бъдеш носител на мейнстрийма не ме променя, защото след като имам нещо да изпълня, някаква задача, значи съм войник. И винаги съм била войник.

Превод от английски за „Artisto“: Гергана Стоянова