Текстът на много от страниците на ръкописите на Пушкин са съпроводени от неговите рисунки. Най-често поетът е рисувал портрети - самият себе си, своите приятели и познати, а също така и неприятели. Работейки над ръкописите, мислейки за едно-друго, той е рисувал портрет на този или на онзи...
Първият портрет на графиня Елизавета Воронцова, а заедно с нейния - портретна скица на съпруга й, се е появила на листа с черновата на ХХХІІІ строфа на първа глава на "Евгений Онегин". А тъй като Пушкин не би могъл да види Воронцова не по-рано от пристигането й в Одеса на 6-ти септември, то, естествено, и това нейно изображение би трябвало да бъде датирано от септември. Затова Пушкин отново и отново рисува портрета на Воронцова - през октомври, през ноември. А през декември на листа на LX строфа от втора глава на "Евгений Онегин" се появява бюст-портрет на графинята и още шест скици с изображението й. А общо между септември до декември 1823 година е нарисувал седемнадесет портрета на Воронцова.
Явно му е било интересно да разговаря с нея, пра-племенницата на светлейшия княз Потьомкин - Таврически и дъщеря на полски коронован благородник. Приятно му е било да й се любува, да я слуша как композира, да й чете, на нея и на гостите й, стихове. Много мисли за нея, и мислейки, рисува, и то нейни портрети.
Портрети на граф Воронцов той скицирал рядко. Сред деветте изображения на графа, създадени между септември до декември 1823 година, има една загадъчна рисунка. На портрета на Воронцов е изобразена гола фигура в позата на Херакъл, разкъсващ пастта на лъв. Но вместо пастта на лъв, Херакъл разкъсвал косите на Воронцов. Рисунката е датирана в края на октомври 1823 година.
Известният руски изкуствовед А. М. Ефрос, опитвайки се да разгадае смисъла на тази композиция, предположил, че в началото Пушкин е нарисувал фигурата в позата на Херакъл, а след това, правейки от лявата страна на тялото защриховане, е видял в него нечия прическа. И това го е подтикнало да изобрази вместо главата на лъва тази на Воронцов. "Рисунката, заключава Ефрос, може да се окаже подсъзнателно отражение на недоразумението, започващо между поета и наместника."
Това обяснение на Ефрос изглежда очевидно скалъпено, изкуствено. Получава се това, че рисунката се е родила изпод перото на Пушкин според волята на случая. Ако Пушкин е е бил защриховал, не би се появила и главата на Воронцов.
Нов опит да се обясни толкова необичайна рисунка предприела литературоведът Ирина Сурат. Тя не се съгласила с предположението на Ефрос, че рисунката е само отражение на започващото недоразумение между поета и генерал-губернатора. В края на октомври 1823 година, забелязва Сурат, отношенията между тях "не били все още развалени". Но не по-малко и тя също вижда в рисунката отзвук от взаимоотношенията между Пушкин и Воронцов. "Тази рисунка, пише тя, изглежда отразява начертаното съперничество." По мнение на Сурат, съперничеството между Воронцов и Пушкин се заключава в това, че вече през октомври Воронцова се е "нанесла" в сърцето на Пушкин. А в допълнение, овладявайки сърцето на графинята, поетът удържал победа над съпруга й.
За обяснение на съществото на това съперничество Сурат се обръща към пушкиновата епиграма "Певецът Давид бил с нисък ръст...", считайки тази епиграма за посветена на Воронцов. Но С. А. Фомичев, водещ пушкинист, убедително доказал, че епиграмата е съчинена от Пушкин не в Одеса, а в Кишинев, и не през 1823 година, а през 1822, и не е посветена на Воронцов, а на друго лице. Следователно няма никакво основание да се свързва загадъчната рисунка с тази епиграма.
И така, опровергавайки Ефрос, Сурат пише, че разногласията между Воронцов и Пушкин са възникнали не през октомври 1823 година, а значително по-късно. Но съществува и увлечението на Пушкин по Воронцова, следователно и съперничеството между поета с нейния съпруг започва не през октомври, а значително по-късно, около средата на май следващата година. В такъв случай тълкуванието на рисунката както на Ефрос, така и на Сурат не са достатъчно убедителни.
Обяснението на рисунката не е дадено до сега заради погрешно мнение. И Ефрос, и Сурат, и други изследователи изхождат от това, че отношенията между Воронцов и Пушкин са започнали да се обострят едва ли не от първия ден на тяхното запознанство. Основавайки се на това невярно твърдение, те неволно виждат в рисунката илюстрация на отношенията между поета и генерал-губернатора.
В действителност през в първия, нито през втория, нито през третия месец от живота на Пушкин в Одеса не е имало обостряне на отношенията между него и Воронцов. Напротив, през първите месеци на общуването между генерал-губернатора и Пушкин е можело да се установи и се е установило най-уважителното отношение към новия му началник. И работата тук не е само в това, че графът, пристигайки в Одеса и обявявайки на Пушкин, че преминава на негово подчинение, го е приел "много мило". Както е известно, Пушкин е мечтаел за военна кариера. Да стане военен не му се е отдало, но от юношеските си години той се е отнасял към военното братство с възхищение. През годините на лицея той и неговите другари с възторг са изпровождали полковете, заминаващи на война с Наполеон. С още по-голям възторг са посрещали воините, връщащи се с победа.
Възпитаниците на лицея четяли и заучавали наизуст стихотворението на Жуковски "Певец в лагера на руските воини". Те не могли да не забележат, че в първото издание на стихотворенията на Воронцов се посвещавали (както и на някои други прославени пълководци) всичко на всичко два стиха, а във второто двата стиха са се превърнали на двадесет и четири - разказът за подвига на Воронцов сега станал най-подробният и съдържателният. И в миналото Пушкин е можел да слуша за военните заслуги на Воронцов. А сега, в Одеса, той се е оказал редом с героя от Отечествената война и даже на негово подчинение.
От А. И. Казначеев, началник на канцеларията на генерал-губернатора, и от други чиновници Пушкин е могъл да научи, че преди, в армията, те са били на подчинение на Воронцов. А когато същият е бил назначен за генерал-губернатор на Одеса, са пожелали също да се уволнят от военната си служба и да я заменят с гражданска, само за да продължат да служат на подчинение на графа. За тях той е бил най-вече добър началник - взискателен, но справедлив и грижовен. Пушкин е разбрал, разбира се, и за това, че много са молили за служба при Воронцов, но той е взимал само тези, за които, както и за него, честта и достойнството са били преди всичко.
Пушкин, несъмнено, с интерес е слушал разказите на своя кишиневски приятел И. П. Липранди, който е бил и съслужащ на Воронцов, за безстрашието и пълководческия талант на графа, за неговото внимателно отношение не толкова към офицерите, но и към редовите войници, за неговото изискване да се уважава човешкото достойнство на по-низшите чинове и забраната да бъдат наказвани физически. Известно е било на Пушкин и отрицателното отношение към Воронцов в Петербург, за неприятностите, преживени и преживявани от генерал-губернатора във връзка с интригите против него във висшите кръгове.
Последното дава и обяснение на загадъчната рисунка. Това са тези, властимеющите, завиждащи на Воронцов и интригантстващи против графа, влизат в образа на Херакъл. Но Херакъл в сравнение с Воронцов изглежда като пигмей. Такива пигмеи, както подсказва рисунката, са били, по мнението на Пушкин, тези, които нападали генерал-губернатора. Както и да интригантствали против него, както и да нападали, той винаги се оказвал по-силен от своите неприятели. Всъщност, Пушкин е можел да достигне до извода, че нападащите Воронцов и тези, които са преследвали него самия, са били едни и същи лица. Общото между него и Воронцов било и това, че и двамата са се оказали изхвърлени от Петербург. (Наистина, както е известно, Воронцов сам е пожелал да служи по-далеч от Петербург с неговите интриги и сплетни.)
В тази загадъчна рисунка, както виждаме, няма нищо загадъчно. Тя, по-скоро, е нагледно свидетелство за уважителното отношение на Пушкин към Воронцов, което се е установило в първите месеци на поета в Одеса.
Автор: В. Удовик, "Наука и жизнь".
Превод от руски език - Гергана Стоянова.
Няма коментари:
Публикуване на коментар