АЛЕКСАНДЪР ДОЙНОВ: ОБИЧАМ ДА КАЗВАМ НЕЩАТА, КАКВИТО СА – НЕКА МЕ ОБВИНЯВАТ, ЧЕ СЪМ ГРУБ!

Фотография:"Площад Славейков"

 За „Умирай лесно” можем да започнем да ви разказваме, започвайки от черния балкански хумор. Но така ще пропуснем нещо особено важно от тази постановка – атмосферата преди началото на пиесата. На пръв поглед това, което ще кажем, няма общо с разговора по-долу. Всъщност това, което имаме да разкажем, е много важно.

 Влизайки в залата, зрителят изведнъж… чува музика. Струнен квартет е заел сцената, разположил е пултовете си сред декорите и предлага неописуема хармония на настаняващите се гости. Няма хаос от търсене на места, няма нервно очакване и броене евентуално с колко минути по-късно ще започне пиесата. „Театърът” предразполага своите почитатели да излязат от работната седмица и съвсем успокоени да се потопят в представлението.

 Може би това ще ви прозвучи не на място тук. Може би наистина беше редно да бъде отделено в материал, посветен на близка до него тема. Но наистина това е един напълно реален момент от представлението „Умирай лесно”, изиграно от двамата Сашовци – Дойнов и Кадиев, и наистина допринесе за атмосферата в залата, така че – точно тук му е мястото да го разкажем. За да добиете реална представа за този спектакъл. И да знаете, че в това представление получавате още малко (не, още много!) специално отношение за това, че сте дошли да го видите.
 А за това, че режисьорът Богдан Петканин и „двамата Сашовци” показаха на публиката какво трябва да бъде отношението към нея – за това наистина ще поговорим отделно. Сега – за (и със) Сашо Дойнов, или Цинцо, който решава да умре наужким, за да „прецака ония прости германци” чисто по балкански:

Artisto: Господин Дойнов, „Умирай лесно” е пиеса с особен, черен хумор. Определено има огромна публика за нея, и ето, тази вечер в Бургас тя се хареса наистина много. Кой и как избра пиесата?

Александър Дойнов: Аз я избрах.

А: Как се спряхте на нея?

АД: Хареса ми. Аз много обичам такъв тип хумор, да се шегувам с такива неща. Всеки може да се смее на това, че някой е паднал и се е ударил. А се смей на себе си, че ще умреш! Малко… Това е черен хумор. Този хумор много ми харесва. Нали знаете, това е цяло течение, има своите автори – Реймънд Чандлър, Дашиъл Хамет; самото течение съществува в Америка, има го навсякъде. Много е готино – можеш да се шегуваш със страшни неща.

А: Хуморът в тази пиеса е още по-близък на публиката, защото е много близък до манталитета на Балканите. Но дали това ще бъде разбрано например в Германия, където се развива действието?

АД: Близко ни е, защото става дума за хърватски манталитет, авторът е хърватин. А хърватите са като българите, като сърбите, като румънците. Те са балканци. Ние сме особен регион. Носим общи черти, нищо, че сме отделни държави. Балканска работа – по авантата, по лесната част, по тънката лайсна ако може някак си… А едновременно се утрепваме от работа, защото ни използват.
 А за това дали ще се смеят германците – те нищо няма да разберат. Този хумор е само балкански.

А: Обикновено Ви гледаме в комични постановки, но наскоро играхте в „Тайната вечеря на дякона Левски” – една много драматична пиеса.

АД: Да, аз играх Христо Иванов – Големия, който е бил шефа на полицията на комитета и е изпълнявал смъртните наказания. И там не бях смешен. Надявам се, че не съм бил! Аз съм играл големи трагедии. Няколко. Играл съм в „Солунските съзаклятници” Димитър Мечев, който се самовзривява. Така че играя и трагични роли.

А: Но скоро отново предстои да Ви видим в комедия – „Стреляйте по артиста”.

АД: Да, страхотна пиеса поставена от Театъра на Армията. Пиесата е на един от тримата най-големи руски драматурзи – Островски. Актьорският състав също е много силен – Калин Врачански, Нети Добрева, Стойко Пеев и други. Представлението много се харесва. Там играя отново комична роля – търговец на дървен материал. Пиесата е руска класика, не е като тазвечершния балкански хумор.

А: Малко ще излезем от театъра – през изминалата седмица Ви гледахме по телевизията като коментатор в сутрешен блок заедно с тазвечершния Ви партньор на сцената Александър Кадиев. Познат сте и от много други телевизионни предавания отново с Вашия стил и хумор. Къде се усещате по-уютно – в театъра или в телевизията?

АД: Обичам да казвам нещата каквито са и каквито ги мисля, но в телевизиите това не се харесва. Но пък аз не увъртам и си ги казвам. Колкото ме харесват – толкова! Нека да ме обвиняват, че съм груб, нека да ме обвиняват, че съм невъзпитан. Не искам да замазвам със захарната баданарка. Ще си ги казвам без заобикалки, защото точно от заобикаляне сме на тоя хал. Според мен. Така мисля.

Интервюто взе: Гергана Стоянова