"ЖЕНСКО ЦАРСТВО" - ЖЕНИ БИЯТ МЪЖЕ, БРАТ!

 Да отбележиш професионалния си празник с неработен ден май си е най-нормалното за нашенските географски ширини явление, та се учудихме как така непрофесионални актьори са решили да отпразнуват тази вечер Международния ден на театъра със спектакъл. Но... това направиха самодейците от "Талантино", и то с какъв спектакъл - "Женско царство" на Ст. Л. Костов (то през март как няма да е с "нещо женско", де...).

 За "Талантино" чухме още миналата година - с разтърсващата от смях постановка "Полковникът и птиците", в която Пени Ставрева разби клишетата за монахините/проститутки/травестити. Няма да разказваме повече, за да ви е интересно, ако "Талантино" отново поставят пиесата. Думата ни е за това, че още тогава актьорите, уж самодейци, дадоха много сериозна заявка за театрално развитие. В тазвечершния спектакъл видяхме как трупата се е стиковала до степен да играе като след прецизен филмов монтаж - с точно подадени реплики, с абсолютно синхронни движения, с изключително силно присъствие на сцената. Всяко движение съвсем естествено водеше до друго такова - без изкуствено преиграване, без пролапс между актьорите. И знаете ли какво? Актьорите не "рецитираха"! Цяло чудо като за български театър. Репликите (всички актьори до един имат силно изнесени гласове) се подават без нито една креслива нота (освен ако жена не навиква мъжа си, разбира се!), с естествена интонация, абсолютно разбираемо дори за зрителите от ложите.

Следете за следващо представление на "Женско царство"
във фейсбук група "Талантино".

 Самата интерпретация на текста беше достатъчно авангардна, за да смеси фолклор с техно и рап ритъм и така да изнесе пролога на пиесата. Костюмите на Мара Ибришимова доизграждаха образите, а хореографията на Златина Амелева присъстваше не просто като кръпка към спектакъла, а като постоянен участник в действието - безмълвен коментар на ставащото на сцената. За декорите можем само да кажем, че доста професионални театри могат да си пожелаят толкова пищен и естетически издържан фон на постановките си - разбираме финансовото затруднение на театралната институция, но и аматьорите "Талантино" вероятно едва връзват двата края, а и играят благотворително. Адмирации за режисьора Станимир Карагьозов и хората зад него!

 И малко за самия сюжет. Да, през март женското царство е темата на месеца, но назидателният тон за ролята на жената и нейната онеправданост ще има да взима! Именно равнопоставеността в семейството и любовта, взаимното уважение и липсата на налагане на женска или мъжка сила бяха лайтмотивът на комедията. И макар в оригиналния текст да липсва точно финалният монолог, който чухме тази вечер, то именно той се оказа поантата на постановката. А именно - не се налагайте един на друг, не мерете мъжка или женска сила, живейте в хармония и взаимно уважение. "Само така ще сте угодни Богу, само така ще бъдете щастливи. Амин!"