Толкова
много значими дни през този март... Казват, че по него можеш да гадаеш каква ще
е годината за теб. Избери си ден от месеца и когато той настъпи, обърни
внимание какво е времето, какви неща ти се случват, как протича животът тогава.
И ако те удовлетворява – това ще е! Всяка година пробваме... обаче забравяме на
самия ден за оброка и така и не можем да разберем това поверие работи ли или
не. Смешна история!
Като
започнем от първия ден, така си и тръгва. С веселия червено-бял конец, закичен
по дрехи и ръце. Познаваме американка, която засуква червена в бяла вълна и се
кичи на този ден в нейния си далечен щат, омаяна от митичните легенди на
поверието. Да не преговаряме пак урока за мартеницата, произходът й и
символиката, просто го отмятаме – първи март е празник! После – трети. Голям ден, наистина! Без
значение какво казват съвременните учебници по история с политическите си
трактовки за присъствие, съжителство и прочие глупости (хора, още има живи
българи, които са слушали разказите на бабите и дядовците си от първа ръка за
страшните мъки на робството!), това е денят на Освобождението ни. И въпреки че
днес южната ни съседка е доста по-напреднала икономически и дори културно, все
пак сме си били роби и е щяло да си останем такива, независимо колко е
напредничав господарят им! Роби, разбирате ли? Това, за което сега сума ти
народ завижда на Турция, не само нямаше да бъде достъпно за нас – както се
полага на роби. За нас нямаше да бъде достъпен животът ни! Така че – празник е,
и още как! Оставете назад неприятното усещане от задължителната ученическа
манифестация и... се радвайте, че сте свободни!
После идва
и онзи ден, осми, който в България е по-популярен като „Денят на колежката“. Е
няма такава трагикомедия, казват някои, когато рано сутринта мъже се затътрят
към цветарниците и излизат от там с по наръч червени карамфили. Е защо пък не?
(Ама вярно, кой пък им е казал, че карамфилът е хубаво цвете...) Нека, бе!
Какво лошо има мъж да зарадва жените около себе си! Айде, моля ви се, стига с
тоя излишен феминизъм - „Нашата господарка иска да ни бъде равна? Толкова
по-зле за нея!“, хитро продумал Мопасан...
Вярно, Осми
март се е появил като ден в защита на икономическите, политическите и
социалните права на жените. Но... естествено, никой не вярва в безпомощността
дамска. Нека този празник си остане просто възхвала на жената! (И, молим ви,
момчета... престанете да говорите за мустака на въвелата този празник Клара
Цеткин – грозно е!)
И, съвсем
накрая, но изключително важно – това е и месецът на пролетта! Сезонът на новия
живот настъпва в деня на пролетното равноденствие, което значи, че тази година
пролетта ще дойде в 12:28 часа на 20 март. Няма я зимата! И природа, и
девойки започват да се разлистват, идва топлината, светлината и очарованието на
пролетния морски бряг. Да не забравите да свалите мартениците!
Не че ни е
нужен повод от календара, но цял един месец Бургас ще се отърсва от зимата –
като гледаме културната програма, два сезона няма да стигнат, ако решим да
посетим всичко. Ехх... живна пак градът след зимата...
Авторът публикува за първи път текста в списание "Акцент Бургас".
Няма коментари:
Публикуване на коментар