Февруари. Тоя месец е на никъде. Повече от месец е отминал
от Новогодишната еуфория, минал е и „критичният“ януари, през който „нищо не се
прави“, само празници се отмятат, а до пролетния март има ехеее... На всичкото
отгоре тази година февруари е цели двайсет и осем дни... Ама моля ви се, какво
е това безобразие!
Нищо подобно. Ето че отново дойде месецът на виното и любовта. Може в останалия свят да не е така, или поне да е наполовина, но при нас няма празно – точно в средата на Малък Сечко, и то в един и същи ден, за да е по-весело, са двата най-“сърдечни“ празници – Свети Валентин и Трифон Зарезан. Даа, да, знаем... единият не е български, комерсиализиран е до болка, защо да го празнуваме... но какво от това, нека имаме повече радост в дните си. Въпросът е да не „хейтим“, защото и без друго гадостите в тоя живот са достатъчно.
А нещо за
другия празник? Не, без хейт и по негов адрес. Може да е празник на виното, но
не е празник на злоупотребата с алкохола. Различни неща са.
Вижте... просто имаме месец на виното и любовта. Хейтърите – долу! Тук се пише за тези, които се наслаждават на живота.
Вижте... просто имаме месец на виното и любовта. Хейтърите – долу! Тук се пише за тези, които се наслаждават на живота.
Текстът е публикуван за първи път в сп. "Акцент Бургас".
Няма коментари:
Публикуване на коментар