НЕТИ СЛЕД „ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ НА ДЯКОНА ЛЕВСКИ”: „ВСЕКИ ПЪТ ОБЕСВАНЕТО МУ Е УЖАСНА ЕМОЦИЯ ЗА НАС”

Фотография: "Монитор"

 В навечерието на тъжната годишнина от смъртта на Дякона, в годината, посветена на неговата личност, Бургас стана свидетел на театрален спектакъл, в който актьорите не се усмихваха при аплодисментите, не приемаха поздравления и не бяха щастливи след края на представлението. На лицата им публиката разчете тягостни чувства, въпреки пълната зала, въпреки „добре свършената работа”.

Защото не на публиката не се зарадваха актьорите от легендарния театър „Българска армия”. Те не се радваха на тъжната съдба на техния герой – Левски, чиято последна вечер пресъздадоха на сцената на „Дома на Нефтохимика” снощи. На отношението на един народ към своя Апостол – някога, когато е трябвало да бъде разбран и спасен.

 Същото се четеше и в лицата на зрителите.

 В една от ролите – на Наталия Каравелова, влиза Антоанета Добрева – Нети. Изящната дама на театър „Българска армия” влиза, и то изключително успешно, в ролята на експанзивната съпруга на Любен Каравелов, като дори убедително изиграва сръбския й акцент. Отношението на Нети към Левски преминава в тази пиеса през героинята й, но въпреки доводите на Наталия Каравелова Нети има свой поглед към Апостола и той е повече от обичайното възхищение. 

 За тежестта да играеш в този тежък спектакъл, за ренесансовата личност на Левски и за силната жена-спътница на Каравелов говорим с Антоанета Добрева – Нети, минути преди спектакъла "Тайната вечеря на Дякона Левски" по Стефан Цанев.

Артисто: Каква е ролята на Вашата героиня в сюжета за Левски и в революционното му дело?

Нети: : Идеята на автора е, че Любен Каравелов не се появява при него сред съзаклятниците в тази последна нощ, защото се е отказал от идеята за революцията. Появява се жената на Каравелов, една люта сръбкиня. Тя му е била другар във всички негови неща и много го е подкрепяла. Била е много дейна жена. А Каравелов е бил човек умозрителен. С всички неща, които са били издадени, списани, се е занимавала тя. Тя се е грижела за това да се напечата вестникът, тя се е разплащала с печатарите. Въобще е била много дейна и с много силен характер. С ясна позиция. Така е направена пиесата, че всеки има ясна теза.

А: Това не е обичайното представление, обичайният „театър”. Не случайно е дълъг пътят на пиесата до сцената. Това е друга позиция към отношението към Левски, която обаче реално е съществувала и то в периода, в който той е имал нужда от подкрепа. Какво да очаква зрителят?

Н: Човек, когато идва да гледа това представление, не трябва да се настройва за това, че ще бъде „театър” в смисъла на това да се разиграва пиеса. Примерно част от житието на Левски. Това по-скоро е едно съновидение, един кошмар на Левски, преди да го обесят. Там в килията му пристигат важни хора за него и всеки го напада, всеки има точна представа за това как всъщност е трябвало той да действа, за да не е в килията, за да не бъде убит. Интересното всъщност в тези позиции е, че някой все е срещу някого. След това ту се съгласяват с Левски, ту не. Много са впечатляващи всички тези думи на Левски. Част от тях наистина са били записани в дневник, записани от някой, който го е чул.  

Повече за пиесата четете ТУК.

А: А какво е отношението на Вашата героиня към Левски? В каква позиция е спрямо него в пиесата?

Н: Левски наистина е бил ренесансов човек. Във всяко отношение – и външно, и вътрешно. Просто е удивително как такъв млад човек е бил такъв визионер, такива неща е писал за държавата, как трябва да бъде управлявана напред държавата, как първо трябва да се освободи. В крайна сметка всеки има някаква вина но голямата вина на Каравелова е косвена. Всъщност тя предава архива на Левски, който е бил скрит у тях, на посланика на сръбското консулство. Но турската тайна полиция изнудва племенника на сръбския консул, който има хазартни задължения и го принуждава да открадне архива от сръбското консулство и да го предаде на турските власти. Всеки има някаква вина вътре в себе си. И самият Левски търси вина в себе си.

 Тежко представление е, не е за всеки. Това е представление за хора, които са изкушени от историята, които познават персонажите. Там всички образи са много популярни – Панайот Хитов, Димитър Общи – все образи, които сме гледали в учебниците по история.

А: Лесно ли се играе такава роля, въобще – пиеса за нещо подобно?

Н: Това е представление тежко. Ние почти не се движим. Като излизам от него, се чувствам много уморена. Мога да танцувам по три часа в „Мулен Руж” и да правя какво ли не, и след това да си изляза. Това, че накрая го обесват, макар да не го правят на самата сцена, но ние играем, че виждаме обесването, всеки път за нас е ужасна емоция.

Интервю с Владислав Виолинов за ролята му 

в същата постановка четете ТУК.

А: Тефтерчето на Левски завършва с един въпрос – една дума с четири удивителни. Не е известно какво е имал предвид с това. Вашата интерпретация на въпроса „Народе????”

Н: Отговорът е в пиесата. Той в няколко от монолозите си казва, че ако ние сами не скочим да се освободим, кой друг да скочи? И ако човек не разбере, че и цар да е, ако не е свободен, е най-долен роб, ако това не го проумее цял народ, ще трябва да се освободим първо вътрешно, после да се освобождаваме с бой. Той казва „Ако това го разбере и го повярва цял един народ – нататъка е лесно.”

Интервюто взе Гергана Стоянова.