ВЛАДИСЛАВ ВИОЛИНОВ, ИЗИГРАЛ УБИТИЯ ОТ ЛЕВСКИ МЛАДЕЖ В „ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ НА ДЯКОНА ЛЕВСКИ”: „ГЕРОЯТ МИ МУ ПРОЩАВА, ЗАЩОТО ПРОУМЯВА НЕГОВИТЕ ВЪЗГЛЕДИ”

Фотография: http://www.montfiz.com

 Бургаската публика познава Владислав Виолинов от „Железният светилник”. Млад актьор, едва на 35, който казва интересни думи за себе си, когато го молиш да се опише сам.

 Представлението, в което се появи на сцената на „Дома на нефтохимика” снощи обаче, и най-вече ролята му – на убития от Левски младеж, въобще не допускат да се забавляваме с иначе толкова оригиналния Влади Виолинов. Може би друг път – надяваме се да имаме много, ама много поводи да срещнем отново таланта му. А сега за драматичната му роля в „Тайната вечеря на Дякона Левски” по Стефан Цанев, само броени минути преди представлението и само часове преди тъжната годишнина от кончината на Дякона.

Артисто: Имате особена роля.

Владислав Виолинов: Особеното в нея е, че няма нито една реплика, почти няма движение, няма установен мизансцен. Режисьорът Асен Шопов ми каза да действам така, както го усещам. Имаше предвид, че аз съм усетил смисъла на спектакъла и се опитвам да го провеждам, до колкото мога, без реплики, само с присъствие.

 Тази роля е едно от най-тежките физически изпитания, които съм имал на сцената. Аз съм правел салта, всякакви премятания, какво ли не… Това, което правя в тази постановка, почти без движение, е най-трудното нещо, което съм правил.
 Моят персонаж е чиракът, когото Левски убива. Не обичам да говоря от името на режисьора, но в този спектакъл той опитва да проведе смисъла на представлението именно през този образ и през вината, която Левски изпитва до края на живота си, заради извършеното от него убийство. Точно така е, той се разкайва до края на живота си, но в нашето решение на постановката моят герой му прощава накрая, защото успява да проумее неговите възгледи. Тези възгледи, които ние, съвременните хора, можем да опишем като гениални. Левски е един гениален човек. Според мен е от ранга на Леонардо да Винчи и други гении, които се раждат рядко на тази земя.

 Решението на режисьора Асен Шопов е точно това – от всички конфликти, които се провеждат на сцената, точно моят човек е този, който го разбира, и успява да му прости до края на спектакъла.

А: В края на тефтерчето си Левски задава въпрос – „Народе????”. Какво, мислите, че е искал да попита народа си?

ВВ: Аз не се наемам да интерпретирам Левски!

Повече за постановката прочетете ТУК.

А: А как интерпретирате народа? Този народ, който е оставил своя Дякон да стане жертва, да бъде убит, а след това го прави национален герой и светиня. Това е същият народ, който го е оставил да умре.

ВВ: Същият е, да. Това е нашият народ, който е много разнообразен. По принцип не обичам да систематизирам и обобщавам хората с прости думи, да казвам „той е такъв”. Една от основните ми теми като актьор и като човек е била борбата с етикетите.  Според мен нашият народ има огромен потенциал и той може да бъде както най-великият народ, както може да върши много работа и да бъде много полезен, така и хората му могат да бъдат много големи… „боклуци” е силна дума... Но става дума за това, че се лашкаме в двете крайности. На нас ни е нужен човек, който да ни води. Ако българинът бъде воден правилно, той може да постигне много неща. Проблемът е, че нямаме много водачи в съвремието.

Интервю с Антоанета Добрева - Нети

в ролята на Наталия Каравелова четете ТУК.

А: Вече няколко пъти сте бил на бургаска сцена. Преди години Бургас беше известен като град с дух, люлка на театъра. Годините на кризата накараха хората да се отдръпнат от изкуството. За щастие сега отново са привлечени от него. Вие как намирате бургаската публика?

ВВ: Гостувал съм тук с „Железния светилник”, защото там влязох на мястото на друг актьор, който в момента не живее в България, и всъщност премиерата ми на този спектакъл беше всъщност в Бургас. Гостували сме също със „Стреляйте по артиста”, „Колко е важно да бъдеш сериозен”, преди това с постановки от варненския театър – „Калигула” и други.  Не съм бил свидетел на някогашното, отдавнашното топло отношение на бургаската публика към театъра, нито на последвалото отдръпване. Но сегашното ми отношение към публиката тук е много светло. Зрителите гледат, слушат и оценяват нещата с отворени сетива, и смятам, че връзката между артиста и публиката в този град е много силна – те имат сетивата за театър.

Интервюто взе Гергана Стоянова.