АЛБЕНА МИХОВА: „СЛЕД КАТО АЗ ИГРАЯ, НЯМА КАК „КЛЮКИ ОТ АДА” ДА Е ПОГРЕБАЛНА ПИЕСА”

Фотография: Интернет

СИНЪТ НА АКТРИСАТА Е ГЕРОЙ ОТ НОВ ТЕЛЕВИЗИОНЕН СЕРИАЛ

 За „Клюки от ада” последното нещо, което може да се каже, е да се свърже със скръбното, мистичното или което и да е друго чувство, касаещо смъртта. Да, героите са… мъртви. По-живи от тях обаче едва ли сте виждали. По-живи са дори от мнозина, които срещате в ежедневието, извън театъра…

 Албена Михова, Кирил Ефремов и Евгений Будинов са тримата комици, които уж преживяват собствената си смърт. Всъщност от сцената струи жизненост на талази; макар и страдащи от ненавременната си кончина, тримата са препълнени с енергиен заряд, изсипващ се върху публиката без никаква пауза; опитвайки да възстановят случилото се с тях, героите им преминават през всевъзможни емоционални състояния (особено често през плюене един връз друг), чийто ефект е несъмнено един – истеричен смях от страна на залата.

 Трудно е да определим кой от трима им е най-атрактивен. Дамата обаче има предимство, както винаги. Нищо, че е най-мъжкото момиче, което сте виждали. С Албена Михова, минути преди представлението „Клюки от ада” в Бургас, разговаряме за пиесата, за театралната й школа и за първата телевизионна изява на сина й Мартин. (Дано заради нас не е закъсняла за сцената, но определено й отнехме доста време от подготовката за спектакъла. Просто не можахме да се откъснем от смеещите се сини очи и топлия и определено забавен разговор. Албена, благодарности за преживяването!)

Artisto: Интересна роля имате…

Албена Михова: Ами, хубава ми е ролята. Аз съм журналистка, Евгени е гей-фризьор, а пък Кирил Ефремов е политик. И се срещат в ада. Пиесата касае взаимоотношенията им. Първо не се разбират, съответно, карат се;  после полека лека започват да си влизат в положение, един разказва, друг разказва нещо, имат ситуации. Комедия е. Не знам как звучи отстрани, погребално ли изглежда, но не би трябвало, след като аз играя.

А: Трите образа от пиесата са много знакови за обществото ни и вероятно не случайно точно те са подбрани като герои.  До каква степен всеки от тях допринася за общата картинка, каква част от нея заема?

АМ: Всеки има собствена история, всеки идва със случката от живота си, всеки споделя, всеки иска да се свърже с някой от живия свят. Някои получават разочарования, други се успокояват; зависи на кого какво му се е случило. На всеки историята е различна и допринася със своето. На всичкото отгоре са попаднали и в ада, но всъщност накрая им харесва.

А: Участвали сте в избора на пиесата, когато се е решавало какво ще изиграете. Защо избрахте точно нея?

АМ: Всички заедно си я избрахме. Избрахме я от няколко заглавия. Ние отдавна искахме да направим нещо заедно. И се получава – просто и тримата сме много… „хард” в това което правим. Надявахме се Ивайло (Христов, режисьорът на спектакъла) да се съгласи да го направи. Щастливи сме, че се съгласи. Имахме много хубав репетиционен процес – всичко стана кратко, бързо, има точно изведени мисли, защото той все пак е играл тази пиеса с Васил Михайлов и Деляна Хаджиянкова преди години. Нашето е малко по-кратко от тяхното. Стиковано е специално за нас. Мисля, че се харесва. Много е „чешитски” спектакълът. В никакъв случай не е комедия на ситуациите, пиесата е много философска, кара те да се замислиш над това, което говориш. Ние обаче не се стараем да задълбаваме в това, което казваме. Казваме го съвсем нормално, а ти без да искаш се задълбочаваш в това, което чуваш.
 А пиесата нямаше как да се случи без продуцента Кирил Кирилов. Той вече има доста успешни продукти зад гърба си, бургаската публика вече доста добре познава работата му от постановките "Мъжът на жена ми", "Изневери в повече","Любов в лудницата", трите моноспектакъла на Мариус Куркински. А в Бургас сме по покана на Маруся Русева от "Арт ателие", която организира от години театрални постановки в града. Благодарение на доверието й към нас поставихме "Клюки от ада" тук - тя ни покани.

А: Как върви Вашата театрална школа?

АМ: Ще направи вече две години на Осми март. Сигурно ще го честваме по някакъв начин. Децата стават все повече и повече. Имаме вече доста продукция и трябва да започнем да я играем. Но доста често някой отсъства и не мога да наваксам да ги заместя. Аз съм им казала – който иска да се занимава сериозно с театър, трябва да е редовен. Опитвам да ги науча на постоянство – за мен това е важно. Правим различни неща – етюди, липсинги, правим сериали, озвучаваме, водя ги в различни озвучителни студия, снимаха се в „Х-фактор”, викат ги понякога за участия – да пеят по концерти, да озвучават. Участваха в концерт със специално направена продукция за събитието. Направихме за два дни продукцията, защото те възприемат много бързо. Правихме спектакъл с ултравиолет. Единият спектакъл е смесен. При мен има много музика. Обикновено аз поставям танците, но мисля, че за следващия спектакъл ще извикам някой да ги постави. Искам да танцуват суинг – един доста луд танц.

А: Те имат ли вече постановки?

АМ: Да, те дори спечелиха първо място в Поморие с „Шестте пингвинчета” на фестивала „Сцена край морето”, на който ни покани една много приятна дама, Донка Китанова. Много ни харесаха, предполагам защото имаше много куклени елементи. Зарадвах се, защото хвърлих доста труд в кукления елемент. Също и в актьорското майсторство, разбира се. Дори наградиха едно от децата като актьор. Моите дечица са много добри, много се стараят, учат си стриктно текста, но и аз съм голям цербер по отношение на текста. Много ги гоня – особено като наближи датата, и ги побърквам от работа.

А: Не знам как ги учите тези дълги текстове…

АМ: Учат, всички ги учат. Аз всъщност много лесно помня текстове. Свикваш. Като ти е това работата, няма какво да правиш.

А: Синът Ви изявява ли се като майка си на сцената?

АМ: Той тъкмо започна да се снима в предстоящия сериал на Нова телевизия – „Ние, нашите и вашите”. Той играе най-големият син. Кирил Ефремов, който ми е партньор в „Клюки от ада”, играе негов баща, а Елена Петрова – негова майка. За първи път снима нещо и го взеха от раз. Много се радвам за това! Така че, като чуете за Мартин Желанков – това е синът ми!

Интервюто взе Гергана Стоянова.