ХРИСТО И СВЕТЛАНА БОНИН СЛЕД „МЕТОДЪТ ГРЬОНХОЛМ”: „А ПРЕДСТАВЯТЕ ЛИ СИ КОЛКО НЕЩА ВИ СЕ СЛУЧВАТ, БЕЗ ДА ПОДОЗИРАТЕ?”

 Познато фирмено лого. А декорите приличат на мебелите вкъщи, точно на онази етажерка, която купихте преди две години, а съседите даже купиха за тяхната албум на Салвадор Дали с твърди корици, голям формат, за да е пълна композицията. Може да се закълнете даже, че струва еди си колко лева в… Чакайте малко! Сетихте се току-що чие е фирменото лого.

 От тук нататък ви е ясно, че интервюто за работа – сюжет на пиесата, ще се състои в тази световноизвестна компания. Като че ли четохте преди време, че в нея не се отнасят особено добре със служителите си. Явно тази пиеса е „право в десятката”…

 Видяното на сцената всъщност реално се случва на интервютата за работа в големи концерни, коментират продуцентът и актьор Христо Бонин и актрисата Светлана Бонин веднага след представлението в Бургас. С тях разговаряхме за първата пиеса на Продуцентска компания „Бонини” и защо за година време стана хит. И че всъщност „Методът Грьонхолм” на Жорди Галсеран е онова, което някъде някому се случва просто за нечие извратено забавление.

 А иначе – трябва да сме големи гадняри, ако ви разкажем какво се случва в пиесата. Само трябва да знаете, че колкото и да ви се струва, че знаете кой кой е – не знаете! Ще разберете (и ще останете със зяпнали уста) едва две минути преди финала.

Artisto: Защо избрахте за начало на дейността на Вашата компания пиеса, която разкрива порочни отношения във фирмите?

Светлана Бонин: Всъщност идеята е моя. Бях гледала този текст в един софийски театър, където беше поставен. Бяхме на премиерата. И ние, както и Вие, бяхме до края на представлението „водени за носа”. Зрителят не знае какво ще се случи, през цялото време тъне в догадки. И когато решихме да направим първи проект, исках да е нещо, което си заслужава. Не просто някакъв текст, а безкомпромисен текст. Сетих се именно за този текст и почти веднага в главата ми се наредиха актьорите, които биха могли да се справят с конкретните задачи.

Фотография: Art.bg

А: Зрителят определено се досеща, че има реално съществуваща компания-прототип, в която се развиват това и подобни действия. След като има такава компания и това се случва в нея, какво мислите за това, на което явно всички сме подложени – игри, наблюдения, манипулации?

Христо Бонин: Да, текстът е написан по действителен случай, а и такъв метод, „Грьонхолм”, действително съществува. Фиксира се и въпросната компания – не случайно в пиесата се казва, че е шведска и че е втората най-голяма в света в областта си. Няма нищо случайно в този текст. Самото посочване на логото беше сценографско решение – в други постановки то не винаги присъства. Но е истина, че постоянно биваме манипулирани – като в едно риалити шоу. Животът ни е всъщност риалити шоу.

Светлана Бонин: Когато зрителите дойдат да си купят билет и прочетат заглавието на пиесата, „Методът Грьонхолм”  нищо не им говори. Но дори и да искаме, ние нямаме право да променим името на пиесата специално за нуждите на нашата публика. Името е такова по изрично изискване на автора – да не се пипа заглавието, където и по света да се поставя. И наистина този текст е поставян по целия свят с феноменален успех, но с това заглавие – за него си има дори клаузи в договора. Именно защото има такъв реално съществуващ метод за подбор на човешки персонал, той се прилага и се състои в такива манипулации, игрички, и авторът държи името на тази тази пиеса, която се явява негово „лице”, да изразява точно него.

А: Във финалния Ви монолог имате реплика: „Ние не търсим добър човек, който се прави на мръсно копеле, ние търсим лош човек, който изглежда симпатяга.”

Светлана Бонин: Дойдоха веднъж служители от отдели „Човешки ресурси”. Беше им много близко това, което гледат. Казаха, че действително използват някакъв вид задачи, игри, манипулации, за да те видят как реагираш в такава обстановка.

Фотография: Pleven.utre

А: Много хора търпят подобно отношение; дори не осъзнават какво им причиняват.

Христо Бонин: В 99% не бива осъзнавано, докато не стане ясно за какво става въпрос всъщност.

Светлана Бонин: И в пиесата е така – накрая става ясно за каква постановка всъщност става дума. В сферата на предположенията – може дори да се окаже, че няма такава фирма! Може това просто да са едни хора, които си играят с нищо неподозиращите кандидати за работа. Възможно е да е мнима фирма, която поставя за заблуда лого на истинска такава, явяват се хора на интервю за работа, с които просто си играят. Може хората, които стоят зад мнимата фирма, просто да са психопати, които се гаврят с други хора. Всичко може да е, след като съществува ситуация като тази, която се случва в текста.

Христо Бонин: Пак става дума за драматургично решение.

А: Пиесата е написана през 2003-та година, днес звучи все още актуално. Т.е. няма промяна към по-добро в служебните отношения.

Светлана Бонин: Затова и посегнахме към този текст – заради всички чувства, които изпитвате в момента, гледайки постановката, и които и ние изпитвахме, докато гледахме и четохме. Мисля, че си заслужава да се постави един такъв текст, за да се замислиш, докато гледаш постановката в театъра. Когато ходиш на театър, не е само за да се посмееш, да се позабавляваш, а и да мислиш. Много е лесно някой да се спъне, да падне, да се посмееш, да се позабавляваш, да забравиш, но е хубаво след като се прибереш вкъщи, да помислиш над нещата.

А: Шокиращо е да наблюдаваш как една фирма е способна да наблюдава и проучва кандидатите и служителите си, да бърка в най-личните им истории и да няма нищо интимно за нея.

Светлана Бонин: А представяте ли си колко други неща се причиняват в конкретната ситуация, за които изобщо не подозираме?

Интервюто взе: Гергана Стоянова