Как трудно
се говори за любовта... за онази любов, която спира дъха. Как няма да те остави
без думи – ти без въздух оставаш! Онази любов, без която можеш да продължиш
напред, но не искаш. Онази любов, която е причината за твоето спокойствие и за
твоето вдъхновение. Онази, за която, когато те попитат „Какво обичаш в мен?“,
ти не можеш да посочиш конкретна причина – просто обичаш без условие. Любовта,
силна като тежко вино.
Не е честно
любовта и виното да бъдат отбелязвани само ден в годината. Не е справедливо –
те трябва да са непрестанно в живота. Не само на четиринайсти февруари...
казахме ли вече, че не вярваме това да е случайно съвпадение?
Ще дойде
лято. След има-няма три-четири месеца само. Ще започнат летните страсти,
безкрайните партита, дългите нощи. Онези дълги топли бургаски нощи. Но не може
да му се отрече на Бургас, че тук се пие за любовта не само през жаркото лято.
На този град месец любов и вино не му стигат!
Просто
сезонът на любовта и виното трае от Свети Валентин до следващия Трифон Зарезан.
Ще започнем празника сега. И нека пием чаша вино за любовта!
Авторът публикува за първи път текста в сп. "Акцент Бургас".
Няма коментари:
Публикуване на коментар