САЛМАН РУШДИ: „ПРОКЛЯТИЕТО НА ИНТЕРЕСНИЯ ЖИВОТ”

Фотография: "Getty Images" за "The Talks"

(Едно интервю на "The Talks" от 27 март 2013)

Име: Ахмед Салман Рушди

Дата на раждане: 19 юни 1947
Място на раждане: Мумбай, Махараштра, Индия

Професия: писател

Господин Ружди, имате ли оптимистичен поглед върху света?

Не. (Смее се.) С една дума! Мисля, че е много трудно да бъдеш писател в този момент на историята на света и да бъдеш оптимист. Така или иначе, тъмнината прави по-добра комедия.

Какво Ви мотивира да пишете?

Нямаше какво друго да правя! Винаги съм искал да пиша. Единственият друг план, който съм имал в живота си, е че исках да бъда актьор. Това не стана. Винаги съм си мислел, че ако има филм „Среднощни деца”, бих искал да играя в него гадателя. Мислех, докато работех по сюжета на новелата, че ако някога бъде направен филм, бих играл гадателя.

Е, сега филмът е факт. Участвахте ли в него?

Режисьорът ме нае, но аз се самоуволних, защото последното нещо, което исках да се случи, е в този епизод зрителят да си мисли „Това не е ли Салман Рушди?” (Смее се.) Просто би отнело от вниманието от онова място, на което то би трябвало да бъде. Махнахме сцената.

Много лошо.

Но най-голямото ми съжаление беше, че не можах да играя, когато бях избран от компанията на Уил Ферел да участвам в това, което тогава се наричаше „Неозаглавеният НАСКАР филм на Уил Ферел”, който се превърна в „Нощите на Таладега”.

Какъв тип роля трябваше да изиграе Салман Рушди в „Нощите на Таладега”?

Имаха идея за само един кадър, в който трима много, много необещаващи типове са пробвани за шофьори на НАСКАР. И мисля, че бяха одобрили Джулиан Шнабел, Лу Рийд и мен. (Смее се.) И се предполагаше да носим униформи и каски, ходейки на забавен каданс през изпаряващи се изгорели газове. Това би трябвало да бъде фантастично, но ние не пожелахме да го правим. Беше по средата на турне за книга, Лу имаше музикално турне, Джулиан отиваше някъде другаде, и накрая те просто изоставиха идеята и тя не се случи. Би ми харесало да го направя.

Наскоро публикувахте автобиография за живота си в десет годишна изолация след публикуването на „Сатанински строфи”, заради които Аятолах Хомейни издаде фетва, призоваваща за смъртта ви. Олекна ли ви накрая, когато това си отиде от живота ви?

Да. Чаках дълго време да го кажа, защото исках да достигна точка, в която съм на достатъчна дистанция от случилото се, така че да мога да го напиша обективно.  Не исках да бъде някакъв емоционален брътвеж. Не исках да бъде като серия от шоуто на Опра. Така че чаках 23 години, откакто това започна. Аз също исках да напиша не просто за годините на фетвата, това е също и за моя по-ранен живот. В действителност, никога не съм мислел, че искам да напиша автобиография.

Защо не?

Когато хората ме питаха преди време за това, аз казвах „Не съм заинтересован. Защо трябва да пиша автобиография?” Не съм заинтересован от писане за себе си. Причината, поради която станах присател, беше да пиша за другите хора.

Не сте особено носталгичен човек?

Не. За съжаление се сдобих с проклятието на интересния живот.

Бихте ли бил различен писател днес, ако не сте бил затрашен?

Не. Ако не сте знаели нищо за живота ми – ако никога не бяхте чели нещо за моя живот и ако всичко, което съществуваше, бяха книгите ми – и ако просто прочетяхте книгите ми, там няма нищо странно, което да се е случило през 1989-та. Не мисля, че бихте забелязали, че там има колосален пробив в живота на този писател в този момент и че книгите след това са напълно различни. Мисля, че книгите имат своя собствена приемственост и пътуват свой собствен път.

Имате ли все още желанието да се оглеждате през рамо от време на време?

Не, всъщност не. На практика минаха десет и половина години, откакто имаше някакви препоръки да внимавам. Това е дълго време. Живял съм в Ню Йорк и Лондон през последните десет години и съм водил перфектно простичък живот.

Чух, че „Среднощни деца” е бил пазен в тайна по време на заснемането му и е имал различно име. Това заради страх от протести от радикални мюсюлмани ли беше?

Не. Това се случва когато снимаш в Индия – не просто Индия, а южна Азия – ако има книга или проект, от който медиите се интересуват. Те се спускат на тълпи към проекта. Става истински трудно. Така че причината за слагане на глупаво име на проекта и всичко това е защото не желаехме да привличаме внимание. Беше достатъчно трудно да направим филм без всички тези хора да се тълпят наоколо, настоявайки за достъп и интервюта, и това, и онова.

Известен ли сте в Индия?

(Смее се.) Да, малко. Не е като да си Мадона, не е като да си „Ю ту”. Не е такъв вид слава. Мога да ходя наоколо напълно нормално. В крайна сметка, голяма част от писателския живот се прекарва в усамотение, в уединение, опитвайки се да си свършиш работата.

Превод от „The Talks”: Гергана Стоянова