УДИ АЛЪН: „ВСИЧКО Е ТРАГИЧНО”

Снимка: "Операция кино"

(Едно интервю на „The Talks” от 20 юли 2012.)

Кратък профил:

Име: Алън Стюърт Кьонигсберг

Дата на раждане: 1 декември 1935

Място на раждане: Ню Йорк, САЩ

Професия: режисьор

Господин Алън, наистина ли вярвате, че щастието в живота е невъзможно?

Това е моята гледна точка и винаги е била гледната ми точка за живота. Имам много мрачен, песимистичен поглед върху него. Винаги съм го имал, още откакто бях малко момче; не се е влошил с възрастта или нещо друго. Чувствам го като мрачен, болезнен, кошмарен, безсмислен опит и единственият начин, по който можеш да бъдеш щастлив, е ако си кажеш някои лъжи и да се самоизмамиш.

Смятам, сигурно е, че повечето хора няма да се съгласят.

Обаче аз не съм първият, който го казва, или дори не съм най-красноречивият човек. Казано е от Ницше, казано е от Фройд, казано е от Юджийн О`Нийл. Човек трябва да притежава някои заблуди, за да живее. Ако погледнете на живота твърде честно и ясно, животът става непоносим, защото е доста мрачно начинание, ще се съгласите с това.

Затруднявам се да си представя Уди Алън с труден живот…

Имал съм голям късмет и направих от своя талант много пордуктивен живот за себе си, но не съм добър в нищо друго. Не съм добър в живеенето, дори в простичките неща. Тези неща, които са детска игра за повечето хора, са травма за мен.

Снимка: Уикипедия

Може ли да ми обясните?

Чекирането на летище или в хотел, установяването на отношения с други хора, отиването на разходка, подмяната на разни неща в магазина… Работил съм на същата пишеща машина „Олимпия” откакто бях на шестнайсет – и тя все още изглежда като нова. Всичките ми филми са написани на тази пишеща машина, но доскоро не можех дори да си сменя мастилената лента. Имаше времена, когато съм канил хора на вечеря само за да ми сменят лентата. Това е трагедия.

Недоверчив ли сте към добрите неща в живота?

Животът е пълен с моменти, които са добри – печалба от лотарията, виждането на красива жена, страхотната вечеря – но повечето неща са трагични. Това е оазис, който е много приятен. Гледането на филм като „Седмият печат” на Бергман. Това е филм за огромна трагедия, но има момент, когато той седи с децата, пие мляко и яде диви ягоди. Но после този прекрасен момент преминава и трябва да се върнеш към битието, каквото е.

Еднакво ли сте песимистичен относно любовта?

Много по-зависими сте от късмета, отколкото си мислите. Хората казват, ако искате да имате хубава връзка, трябва да работите върху нея. Но никога не го чувате за нещо, което наистина харесвате, за плаването или ходенето на футбол. Никога не казвате: трябва да работя за това. Вие просто го обичате. Не можете да работите за връзка; не можете да я контролирате. Трябва да сте късметлии и да преминавате през живота. Ако не сте късметлии, трябва да сте готови за известна степен на страдание. Затова повечето връзки са много трудни и има някаква степен на болка. Хората остават заедно заради инерцията, те нямат енергия. Защото се страхуват да бъдат самотни, или имат деца.

Може ли мъж да обича две жени едновременно?

Повече от две. (Смее се.) Мисля, че може. Затова романсът е много трудно и болезнено нещо, много тежко, много сложно нещо. Можеш да бъдеш с жена си, много щастливо женен, и после да срещнеш някоя жена и да се влюбиш в нея. Но също така обичаш и жена си. И обичаш и онази. Или ако тя срещне някой мъж и се влюби в него и обича и теб. И после ти срещаш някоя друга и сега те са три. (Смее се.) Защо само един човек?

Нещата могат да станат малко сложни, ако някой реши да следва съвета Ви…

Важно е да се контролираш, защото животът става твърде сложен ако не го правиш, а импулсът често го има за хората. Някои казват, че обществото трябва да бъде по-отворено. Това обаче не работи. Мисля, че ситуацията е „губиш-губиш”. Ако преследваш друга жена, това е губеща ситуация и не е добре за твоята връзка или брак. Ако бракът ти е отворен и ти е позволено, и това не е добре. Няма начин, в крайна сметка, да бъдеш щастлив, освен ако не си голям късметлия.

„Лоша работа е да остарееш и ще ви посъветвам да не го правите, ако можете да го избегнете. В това няма нищо романтично.”

 Плачете ли понякога?

Плача през цялото време в киното. Вероятно това е едно от единствените места, където винаги плача, защото имам проблем с плача. В „Ханна и нейните сестри” имаше сцена, където се предполагаше да плача, и опитаха всичко, но беше невъзможно. Гърмяха в очите ми разни неща и не можех да се разплача, но в киното плача. Като магия е. Виждам края на „Крадци на велосипеди” или „Светлините на града”. Това е единствено място – никога в театър и почти никога в живота.

Снимка: Площад Славейков

Бяхте звезда в почти всичките си филми, но през последните години сте във все по-малко и по-малко от тях. Защо?

Само защото няма добра роля. С годините играх романтичният образ и после не можех да го играя повече, защото много остарях. Не е забавно да не играеш момчето, което грабва момичето. Можете да си представите колко е подтискащо е, когато правя тези филми със Скарлет Йохансон и Наоми Уотс и другите момчета ги грабват, а аз съм режисьорът. Аз съм онова старо момче ей там, което е режисьорът. Не ми харесва. Харесвам да бъда онзи, който стои срещу тях в ресторанта, гледа ги в очите и ги лъже. Така че ако не мога да го направя, не е много забавно да играя във филмите.

Какво е за Вас да остарееш?

Намирам го за губеща сделка. Няма предимство да остарееш. Не ставаш по-умен, не ставаш по-мъдър, не ставаш по-зрял, не ставаш по-мил, нищо добро не се случва. Гърбът те боли повече, имаш по-лошо храносмилане, зрението ти не е така добро, имаж нужда от слухов апарат. Лоша работа е да остарееш и искам да Ви посъветвам да не го правите, ако можете да го избегнете. Няма нищо романтично в това.

Ще спрете ли някога да правите филми?

Аз просто се наслаждавам на работата. Къде другаде бих могъл да развия амбицията си? Като артист, винаги се стремиш към последно постижение, но никога не изглежда като да си го постигнал. Заснемаш филм, а резултатът винаги би могъл да бъде по-добър. Опитваш отново, но още веднъж се проваляш. В някои случаи го намирам за радващо. Никога не губиш поглед от целта си. Не върша работата си, за да правя пари, или за да счупя рекордите на бокс офиса, аз просто опитвам отново. Какво би се случило, ако бях постигнал съвършенството в някои отношения? Какво щях да правя тогава?

Превод: Гергана Стоянова