МАЛКИТЕ ТАЙНИ НА СОЛЖЕНИЦИН

Фотография: Агенция "Фото ИТАР-ТАСС"

 Материалът е част от статията на Евгения Коробкова, публикувана във „Вечерняя Москва” на 2 август 2013 г. Оригиналното заглавие е „13 факта, които не сте знаели за Александър Солженицин”.

 Познавайки живота на един или друг писател, осъзнаваме много повече от смисъла на дадено произведение.

Особено ако авторът има необикновената съдба да е живял в интересна в политическо отношение страна. Александър Солженицин е един от тези писатели, чиято литература е сякаш рефлексия в огледало на техния собствен живот. За някои интересни факти обаче няма как да знаем, ако целенасочено не ги търсим. Ето някои любопитни моменти от живота на Солженицин.

 Солженицин влиза в литературата с погрешно бащино име – Исаевич. Истинското презиме на Александър Солженицин е Исаакиевич. Бащата на писателя е руският селянин Исаакий Солженицин. Той загива по време на лов половин година преди раждането на сина си. Грешката е поправена, когато бъдещият нобелов лауреат получил паспорт.

 В долните класове са му се смяли за това, че е носил кръстче и е ходил в църква.

 Солженицин не е желаел да превръща литературата в свое основно занимание и затова е постъпил във физико-математическия факултет на Ростовския държавен университет. В университета се е учил отлично и е получил сталинска стипендия.

 Солженицин е бил привлечен и от театралната среда, при това толкова силно, че през 1938 година се е явил на изпит в московската театрална студия на Завадски, но се е провалил.

 През 1945 година Солженицин е изпратен в изправителен лагер заради това, че от фронта е изпращал писма на приятели, в които е наричал Сталин „келеш”, нарушавайки „ленинските норми”.

 В лагера Солженицин се разболява от рак. У него са открили действащ семином – злокачествен тумор на гениталните жлези. На писателя е проведена лъчетерапия, но това не е подобрило положението му. Лекарите са му предсказали три седмици живот, обаче Солженицин се е излекувал. В началото на 70-те години му се раждат трима синове.

 Още в университета Солженицин започва да пише стихове. Поетичният сборник „Пруски нощи” излиза през 1974 година от емигрантското издателство „ИМКА-прес”.

 Намирайки се в затвора, Солженицин разработва способ за запомняне на текстове с помощта на броеница. При едно от преместванията си той забелязва как католиците-литовци правят броеници от мъниста от мокър хляб, оцветени от изгоряла гума, зъбен прах или стрептоцид в черно, червено или бяло. Премятайки зрънцата от броеницата, Солженицин повтарял стихове и откъси от проза. Така запомнянето ставало по-бързо.

 Александър Трифонович Твардовски, положил много усилия за публикуването на разказа на Солженицин „Един ден от живота на Иван Денисович”, впоследствие се разочаровал от Солженицин и се отнесъл крайно негативно към произведението му „Раково отделение”. Твардовски казал на Солженицин в очите: „За Вас няма нищо свято. Вашата озлобеност вече вреди на майсторството Ви.” На нобеловия лауреат не симпатизирал и Михаил Шолохов, наричайки произведението на Солженицин „болезнено безсрамие”.

 През 1974 година заради издаването в чужбина на „Архипелаг ГУЛАГ” Солженицин е бил обвинен в измяна на родината и изселен от СССР. След шестнадесет години съветското му гражданство е възстановено и е удостоен с Държавна премия за същия този „Архипелаг ГУЛАГ”.

 През 1998 година е бил награден с висш орден на Русия, но се отказва от него с формулировката: „От върховната власт, довела Русия до сегашното гибелно състояние, не мога да приема награда.”

 „Полифоничен роман” – това е любимата литературна форма на Солженицин. Така се нарича роматът с точни признаци за време и място на действието, в което го няма главният герой. Самият важен персонаж се явява този, който в дадена глава го е „настигнало” повествованието. Любимият солженицинов прийом е „монтажът” на традиционния разказ с документални материали.

 В Таганския район на Москва има улица „Александър Солженицин”. Преди 2008 година улицата се е казвала „Голяма Комунистическа”, но е била преименувана. За да стане това, се е наложило да се промени закон, забраняващ именуването на улици в чест на човек по-рано от десет години след смъртта му.

Превод от руски за "Artisto" - Гергана Стоянова.