Животът на Михаил Афанасиевич Булгаков е бил наситен на събития със зашеметяващи възходи и гръмки падения. През част от времето си на тази земя е можело да бъде забелязан в образа на изпаднал човек, а още на другия ден да изглежда приказно богат, преминаващ по улицата в компанията на прекрасна спътница.
Онлайн медията gazeta.ua събира някои странни, дори куриозни факти от живота на Булгаков, които не са така известни, но са показателни за него.
За продажбата на душата
Известно е, че Булгаков е ходил често в Болшой театър, за да слуша "Фауст". Тази опера винаги му е повдигала настроението. Особено близък му е бил образът на самия Фауст. Но веднъж Булгаков се върнал от театъра мрачен, в състояние на тежка депресия. Това било свързано с произведението, над което писателят наскоро започнал работа - пиесата "Батум". Съгласявайки се да напише пиеса за Сталин, Булгаков е познал себе си в образа на Фауст, продал душата си на дявола.
Отсъстващият персонаж
През 1937 година, годишнина от смъртта на Пушкин, няколко автора представили пиеси, посветени на поета. Сред тях била и пиесата на Булгаков "Александър Пушкин", която се отличавала от произведенията на другите автори по отсъствието на един от персонажите. Булгаков смятал, че появата на това действащо лице на сцената би било вулгарно и безвкусно. Отсъстващият персонаж бил на самият Александър Сергеевич.
Съкровището на Михаил Булгаков
Както е известно, в романа "Бялата гвардия" Булгаков достатъчно точно описва дома си в Киев. А стопаните на този дом възненавидели изключително силно Булгаков именно за описанието на един от детайлите, тъй като то довело до огромна материална щета на жилището. Работата е там, че хазяите разрушили всички стени, стараейки се да намерят съкровището, описано в романа, и, разбира се, нищо не намерили.
Историята на Воланд
Воланд на Булгаков получил името си от гьотевия Мефистофел. В поемата "Фауст" то звучи всичко на всичко веднъж, когато Мефистофел моли нечистата сила да се раздели и да му даде път: "Благородникът Воланд идва!" В старата немска литература дяволът е бил назоваван с още едно име - Фаланд. То е споменато и в "Майстора и Маргарита", когато служителите във вариетето не могат да си спомнят името на магьосника: "... Може би Фаланд?" В първата редакция на произведението се е съдържало детайлно описание (петнадесет ръкописни страници) на Воланд, когато той се появява за първи път в ролята на "непознатия". Това описание сега е почти напълно заличено. Освен това в ранните редакции са наричали Воланд "Астарот" (един от най-високопоставените демони на ада, съгласно западната демонология). По-късно Булгаков го е заменил, вероятно защото този образ не би могъл да бъде отъждествен със сатаната.
"Кучешко сърце" и руската революция
Традиционно повестта "Кучешко сърце" се тълкува само в един политически контекст - този на Шариков като алегория на лумпена-пролетариат, неочаквано за себе си получил множество права и свободи, но бързо развил егоизъм и желание да унищожи себеподобните си. Обаче има и друга интерпретация - че тази повест е била политическа сатира по адрес на ръководството на държавата в средата на двайсетте години на двадесети век.
Прототипът на Бегемот
Славният помощник на Воланд е имал реален прототип, само че в живота той съвсем не е бил котарак, а куче - черният пес на Михаил Афанасиевич, също с име "Бегемот". Кучето било много умно. Веднъж, когато Булгаков празнувал със съпругата си Нова година, след иззвъняването на камбаните кучето му излаяло дванадесет пъти, при все че никой не го бил учил.
Иван Василиевич: назад в бъдещето
Още през 1934 година Михаил Афанасиевич Булгаков написал комедийната пиеса "Иван Василиевич" за това как московският изобретател Николай Иванович Тимофеев създава машина на времето и пренася Иван Грозни в съвременния свят (тогава 1934 година). На свой ред в миналото се озовават двойникът на Иван Грозний - надзирателят Бунша-Корецкий и мошеникът Жорж Милославский. Съвременниците на Булгаков измъчили автора с молби за промени и преработки. Всички се страхували от очевадното сходство между личностите на Иван Грозний и Йосиф Сталин.
Триумфалният успех дошъл за "Иван Василиевич" през 1973 година, когато към пиесата посегнал блестящият майстор на киното Леонид Йович Гайдай. Режисьорът почти напълно запазил линията на Булгаков, но все пак му се наложило да адаптира детайли от трийсетте години към реалността на седемдесетте.
Превод от руски език за "Artisto": Гергана Стоянова
Няма коментари:
Публикуване на коментар