ВЕНЕЛИН ТОДОРОВ: „ФОТОГРАФИЯТА ИЗГЛЕЖДА ЗАБАВНА, НО СИ ИМА ДОСТА НЕЩА ЗА ВЪРШЕНЕ ПО НЕЯ”

 Познаваме го като заместник-кмет по Евроинтеграция и устойчиво развитие на Община Бургас, макар и да не е роден бургазлия. Професията го довежда тук. „Колегите ми от Висшето Военно Морско училище - Варна ме питаха какво ще правя тук, защо не си остана в хубавия Пловдив, а аз им казах – за да направя хубав и Бургас.”

И така и става. След три успешни мандата на поста е поканен за съветник на заместник министър-председателя Меглена Плугчиева. След като излиза от политиката започва да се занимава с управление на проекти, от където, малко случайно, тръгва хобито му – фотографията. Не след дълго идва и признанието. Куратор е на няколко международни форума за фотография, има международни награди, дори статистиката на скромния „Artisto” показва най-високия рейтинг именно за фотографиите на Венелин Тодоров.

Artisto: И как започна всичко?

Венелин Тодоров: Много назад във времето – баща ми ми купи фотоапарат, когато бях още в първи клас. След това и аз си купих сам още един фотоапарат – „Смяна”, от една екскурзия в Русия, организирана за децата, събирали вторични суровини за възстановяването на кораба „Радецки”. С годините попълвах апаратурата си. Тогава техниката и лабораториите бяха руски и ги купувахме от "Млад техник". В юношеските си години се занимавах с това. Като помощник-капитан на кораб снимах и на пристанище изкарвах снимките си и ги нареждах на едно табло в кабината си. Моторен кораб „Миджур“ на който бях трети-помощник капитан се запали, и много от снимките ми изгоряха. Така или иначе бях решил да се завърна към фотографията. През 1993 г. от Сингапур си купих модерен лентов апарат „Канон“. Ползвах го много и в работата като сървейор.  През 2003-та година си купих първия дигитален апарат „ Фуджи“. До онзи момент все още се занимавах на любителско ниво.

 През 2010 година разработих два проекта – един за опазване на околната среда, нещо, с което се занимавам от десетилетия, и друг за фотография, който се казваше „Кадри от общия европейски живот”. В последния момент се оказа, че мога да подам само един. И аз избрах този за фотографията. Проектът беше двегодишен, насочен към обучението на аматьори във фотографията и имаше партньорство от пет държави – Гърция, Полша, Италия, България и Дания. През това време, освен останалите събития, имахме и дванадесетмесечен обучителен курс от основи на фотографията до висшата степен. Занимавахме се не само с теория и практика – обучавахме се и на история на фотографията, запознахме се със стоте най-големи фотографи, организирахме фото-състезания, дискусии, посещавахме лекции на известни фотографи и други. Така че покрай този проект познанията и уменията ми нараснаха.

  За шейсетгодишния ми юбилей децата ми пък ми подариха и един много добър фотоапарат със сменяема оптика на „Сони“ за начинаещи професионалисти – изпревариха ме просто; аз бях решил да си купя професионален апарат и обективи. От тогава непрекъснато допълвам и съм планирал още няколко попълнения. Постоянно чета и се дообразовам. Абонирал съм се за доста фотографски сайтове и курсове. Разбира се, практикувам постоянно, защото уменията се развиват само така.

 Освен, че ми запълва времето, фотографията ми дава и усещане за развитие. Учил съм през целия си живот, имам няколко образования в България и чужбина, много специализации, и сега имам нужда от такава динамика и някакво развитие. Разбира се, занимавам се и с други неща - например все още продължавам активно да се занимавам с разработване и управление на европейски проекти, консултации по фирмено управление и др.

А: Кои са любимите обекти на обектива Ви?

ВТ: До известна степен зависи какво ще ми позволи техниката да направя. Ориентирал съм се към пейзажната фотография, занимавам се и със стрийт фотография, защото тя ми е много интересна, абстракция. Обичам да се занимавам и с минимализъм. Няма да скрия, че това, което снимам, е повлияно освен от известни световни и български фотографи от италианските и гръцките партньори, с които съм се срещал по проекта и след него. Особено съм впечатлен от Алберто Полонара, с когото станахме добри приятели. Той обяснява леснодостъпно, дава добри напътствия за неща от фотографията, които не се учат само от учебниците. Когато го попитах за фотографиите от нашата изложба в Бургас, той каза простичко, красиво е, но в тях няма история. Тогава разбрах, че всяка фотография трябва да разказва. Алберто винаги заставаше като модел, когато имах нужда от човешко присъствие в снимката си, много простичко и на много точно място. За композицията и за израза, за създаване живот на фотографията. Друг италианец, от когото съм повлиян, е покойният Марио Джакомели. Марио Джакомели е много известен фотограф, кумир за италианците. Творил е с Лео Матиз, приятели са, живели са в гр. Сенигалия. За фотографията е нужна и нагласа, и обстановка…  Ето, Марио Джакомели е живял в Сенегалия, градче, близко до Анкона – там сега е фотографски център. Янина в Гърция също е такъв център и в него се провежда фотографски фестивал. В тези градове, във всяко кафене,  можеш да видиш окачени фотографии на града местните и гости- фотографи. Там всичко е отдадено на това изкуство. В Копенхаген, столицата на Дания, ъдето имахме срещи с именити фотографи и три дни фото-разходки и посещения на изложби и музеи нещата са по-космополитни. На такива места, с добри колеги и партньори се учиш на интересни и полезни неща.

След като се върнах от Италия реших да направя свой проект за пясъчните фигури. Той ми помогна за обработката на някои фотографии. В този проект, аз не снимам фигурите, а скулпторите, авторите. Исках да предам живот на работата им, всеки да усети тежкият им труд с пясъка. И красотата, която творят.Мисля, че се получи! 

 Старая се в снимката ми да има действие, да разказва история. За съжаление по-често стават тъжни истории.

 Много съм благодарен, че бях оценен и приет в Бургаска Фотографска общност. Мога да общувам с колегите, ходим заедно на фото-разходки, обменяме виждания и съвети, прекарваме хубави часове заедно. Организираме изложби и ходим по събития. Това е много ценно за мен.

Само фотографите и Пандира обикалят по плажа в това кучешко време. Фотография: Венелин Тодоров

А: Снимката Ви, озаглавена „Само фотографите и Пандира обикалят по плажа в това кучешко време”, все още държи третото място по посещаемост в „Artisto”.

ВТ: Беше най-лошото време тези дни. Най-неблагоприятното време е идеално за фотографите. Като видях бурята, като видях как вятърът отвява снежинките, реших да изляза да снимам. Бургас има много интересни места за снимане. Тръгнах по „Богориди”, за да снимам града, но нямаше почти никакви хора. Заради това отидох в Морската градина и видях друг фотограф, който отиваше да снима. Тръгнах след него, дори му направих снимка на фона на почти невиждащото се пристанище – той го снимаше. Получи се много интересно – как снима нещо, което не се вижда. Тогава и видях статуята на Пандира – беше цялата в сняг. Видях и момчето. Беше се получила страхотна композиция – Пандира, момчето и велостоянката. Когато после прегледах снимката, забелязах, че вятърът така е излъскал бронза на статуята, че се е получил много интересен ефект. Да снимаш структурата на материала също е интересна част от фотографията. Обичам да снимам структури и форми.

А: Обработвате ли снимките след това?

ВТ: Да, обработвам ги, но добре замислената снимка няма нужда от обработка. Хубавата композиция не изисква особена обработка. Снимката за Пандира например почти не съм обработвал, леко съм я „оцветил”, защото само този формат запазва пълната информация, за да се видят снежинките, не се наложи и да я кропвам дори. Композицията сама си се получи.

А: Фотографиите Ви на храм „Св.Св. Кирил и Методий” са снимани от високо. Винаги ми е било интересно как в името на кадъра фотографите поемат рискове за здравето и живота си, като в същото време вършат и меко казано екзотични неща – катерят се, промъкват се по покриви…

ВТ: Да, случват се такива неща. Имам дори няколко падания в името на кадъра – в Турция, в Испания… Спасявам обаче първо техниката.

А: Фотографиите Ви често „обират” наградите в чуждестранни фотографски форуми.

ВТ: В тези форуми има администратори, куратори, има и такива като мен – просто участници. Ако имаш известен брой положителни оценки от страна на кураторите на сайта, получаваш и ти права на куратор, т.е. можеш да оценяваш работата на останалите участници. След като получиш определени точки от оценките, пък имаш право да участваш на определени конкурси. В някои сайтове съм вече куратор – „YouPic”, „Wiewbug” и други. Всъщност е трудно да си постоянно по сайтовете. Снимането си е снимане. После трябва да я обработиш, а трябва и да я направиш популярна. Това изисква време. Така че фотографията изглежда забавна, но си има и доста неща за вършене по нея.

А: Предстои ли изложба?

ВТ: Това трябва да се обмисли добре, защото дори то коства средства – отпечатването и рамкирането са сериозна инвестиция. Ще издам, че има интерес от чужбина, имам покани от България и други страни, дори сега, след интервюто, ми предстои разговор по интернет във връзка с тази тема, но още е рано за каквато и да е категорична информация за изложба.

 Следете фотографиите на Венелин Тодоров в "Artisto" с етикет "На фокус".

Фотографии: Венелин Тодоров
Интервюто взе Гергана Стоянова.