ВЕНСАН КАСЕЛ: „ЗАПАЗЕТЕ МИСТЕРИЯТА ЖИВА”

Фотография: Интернет

(Едно интервю на „The Talks” от 1 февруари 2012.)

Кратък профил:

Име: Венсан Касел

Дата на раждане: 23 ноември 1966

Място на раждане: Париж, Франция

Професия: актьор

Господин Касел, как става така, че винаги изпълнявате роли с толкова сурови характери!

Предполагам, защото това е, което ме интригува, наистина. Дори когато наблюдавам хора в реалния живот. На френски го наричаме "a plusieurs coushe". 

Говорите за многопластовите персонажи ли?

Да. Начинът, по който хората се държат, парадоксите, противоречията. Всички тези неща, които трябва да изживеем и все още се преструваме, че всичко е само черно или бяло. Това, мисля, е най-интересното нещо в човешката природа. Фактът, че имаме да направим едно нещо и се преструваме, че е нещо друго. Това е, което се превръща в нещо много интересно. Ако можеш буквално да изговориш начина, по който се чувстваш, тогава вече не е интересно. Когато трябва да лъжеш, става интересното.

От къде, мислите, идва този интерес?

Не знам, започнах тази кариера, мечтаейки за Жан Мария Волонте и Робърт Де Ниро, а те никога не са играли мили, семпло скроени, апетитно непорочен тип момчета. Те винаги са играли герои, които са били злобни, но в същото време обаятелни. По времето, когато започнах да правя филми, това беше нещото, което избрах. Мисля, че те са по-интересни. И по начина, по който разсъждавам, те представят живота по-добре, отколкото героите и така наречените добри момчета, мисля.

„Някои хора все още успяват да изчезнат. Проблемът е, че системата е направена по начин, по който е много трудно да избягаш, попадаш в капан много лесно.”

Говорейки за Де Ниро, веднъж говорих с режисьор, който е работил с него. Той ми каза, че има нещо у Де Ниро, което, без той да е направил нещо, го плаши. Мисля, че хората също имат този вид страх от Вас. Имали ли сте това усещане в миналото?

Да, разбира се! Когато хората те виждат да правиш този род неща в ролите, което не им е познато. Но това е просто изпълнение и това е чудесно. Плюс това, че смесицата от тези две неща пази мистерията жива.

Лесно ли е да Ви режисират? Спорите ли със своите режисьори?

Не, не, не. Аз съм много уверен с режисьора. Ако кажа „да” на филма, това е защото човекът е очарователен в очите ми и съм заинтересован от начина, по който той прави нещата и искам да науча повече. Така че, да, ако аз съм в ръцете на някого, на когото не вярвам, тогава започва да става трудно да ме режисират, но никога не попадам в тази позиция повече. Мисля, че е добре когато хората никога не знаят наистина какъв ще е следващият им ход, дори ако е добър или не. Мисля, че е важно за актьора да запази това мислене. Ако се появяваш твърде много като себе си, ако говориш твърде много за това кой си ти, тогава хората започват да не се интересуват. Те те познават.

Чувствате ли също, че хората разкриват твърде много от себе си за пред медиите, и заради това звездата става по-важна от актьора, и така те не могат повече да се скрият зад ролята?

Зависи от това кой си ти. Някои хора все още успяват да изчезнат. Проблемът е, че че системата е направена по начин, по който е много трудно да изчезнеш, много лесно попадаш в капан. Някога бях малко по-груб. Всеки път, когато някой искаше да си говори с мен за жена ми или за децата ми, аз просто го отрязвах. Но после отново станах по-скоро учтив, защото не трябва да си груб с хората.

Изглеждате като да опитвате да отделите някои неща от други. Работа и семейство. Дори приятели и семейство. Вашата съпруга Моника Белучи веднъж ми каза, че дори нямате общи приятели, което изглежда малко необичайно.

Но мисля, че е доста здравословно. Имаме нещо общо – ние имаме общ вид работа, но това, знаете, да споделяте приятели… Харесвам как ни се получава. Мисля, това е здравословно – всеки има свобода, свой собствен живот. Ако се съберете заедно, това не е защото трябва, а защото така го чувствате.

Говорейки за свобода, постоянното пътуване и животът не на едно място част ли е от всичко това?

Не знам. Ние пътуваме много, това е начин на живот. Малко по-скъпо е, трябва да го призная. Но общо взето е велико да правим този род неща, които можем, защото след определен момент предполагам просто спираш, защото вече си твърде стар или децата ти не искат да се местят повече. Но точно сега така живеем. Всъщност обичам това. Определено ти дава чувство за свобода.

Фотография: Интернет

Търсенето на свобода влияело ли е на решението Ви да станете актьор?

Работата е там, че наистина пораснах на снимачната площадка, зад кулисите, в театрите, така че минутата, в която желаех да взема контрол над живота си, най-лесното нещо да си се представя, беше на сцената, наистина. Не дори във филмите по онова време. Това беше повече като: бих го правил и бих го показвал. И това е, което започнах да правя. С моите приятели от цирковото училище имахме шоу и искахме да отидем и да го направим на улицата. Беше много спонтанно. Беше много лесно, нямаш нужда от пари, просто се нуждаеш от практика и просто го правиш, и ако си добър, хората стоят и ти дават пари, в противен случай те просто си отиват и те освиркват. Така че не знам, това беше просто най-лесното нещо, което можех да правя.

„Филмът трябва да бъде различен, уникален, не нещо, което си виждал преди. Да, и това е интересното.”

Сигурен съм, че по онова време и освиркването е било част от играта. Но безпокоите ли се в наши дни, ако филмът не е толкова успешен?

Филмът трябва да бъде различен, уникален, не нещо, което си виждал преди. Да, и това е интересното. Може би бокс офисът не е показал огромен успех, може би някои критици няма да го харесат, или дори евентуално ще го намразят, но накрая, като зрител, ако видиш нещо което не изглежда като нищо друго, няма да си си загубил времето.

В това отношение сте постигнал да бъдете посочен като голяма звезда на европейското кино. Харесвате ли това описание?

Не го мисля, знаете. Не е тотална истина, между другото. Може би от американска гледна точка Европа е нещо голямо, но – както знаете – Германия е много различна от Франция, много различна от Италия. Не е наистина така. Но предполагам от тази страна на Атлантика, такава е визията. Това е възможна визия на това какво правим.

В сравнение с европейското кино, американските филми често са етикетирани като мейнстрийм и двуизмерни, но Вие успяхте да покажете, че има още да се работи с хора като Дарън Аронофски и Дейвид Кроненберг.

Преди всичко мисля, че хората имат склонност да бъркат американското кино със студийното кино, които са много различни. Имам предвид, че „Черният лебед”, филмът на Аронофски, не е типично американски филм. Ако искате да направите дългата история кратка, предполагам това ще работи много за финала на филма. Ако е хепи енд, знаете, ще бъде повече американски. Ако не е така ясно кой е лошото момче, кой е добрият човек, тогава е малко по-европейски. (Смее се.)

Превод за "Artisto": Гергана Стоянова