НА БУРГАС С ЛЮБОВ

Снимка: Mapio.net

 Този град, ако беше филм, щеше да е на Уди Алън. Въобще да не ви звучи претенциозно – така си е!

 Случващото се във фабулата му е толкова по Алън, че от него би излязло поне половината му творчество (а другата половина би била с местни актьори). Ще ни прощавате за шовинизма.

 Ако този град беше по сценарий на Алън, щеше да е „Полунощ в Париж“. Или част от него. (Част от града, не част от филма.) Всяка нощ героят щеше да пие бира с легендарните бургаски поети, художници, артисти. И нещо повече – дори с тези, които не са вече сред нас. Просто духът им е още тук, словата им излизат от устата на онези, които останаха. А ти си този, който има шансът да се докосне до тях, да преживее сътворяването на изкуството, което те очарова. Ако беше кинолента, градът щеше да е „На Рим с любов“. Щеше да разкрие своите тайни на този, който има очи и памет за тях. Щеше да открие неподозирани таланти в невероятни форми. Щеше да направи теб, най-обикновения, своя звезда. Щеше да те завихри до степен да грабнеш всичко от живота, а когато те успокои, да си открил себе си. Щеше да извлече от сърцето и душата ти най-виртуозните ти трели.

 Ако режисьор му беше Уди, този град би бил „Вики, Кристина, Барселона“. Тук девойки с цел и такива без посока биха преобърнали света си чрез неочаквано салто мортале, в което как ще се приземят не е известно, а след (винаги) благополучният досег със земята биха могли да продължат от там, от където са спрели, или пък да изберат измежду останалото, което току-що са научили за себе си.

 Този град би могъл да е по Уди Алън във всички негови вариации, но винаги в неговия контекст. Винаги в онова му настроение. Винаги в жизнерадостния му абсурд, който обърква всичко, но, оказва се, за да го пренареди по най-удачния начин, най-често точно така, както си е било. Само че вече осмислено. (Това „катарзис“ ли се казваше?) Този град би бил Джил Пендър сред Дали, Зелда и Скот, Хемингуей и Гертруд Щайн... или само Оуен Уилсън и Марион Котияр. Би бил Скарлет Йохансон между Пенелопе Круз и Хавиер Бардем. Би бил просто Уди и Миа Фароу.

 Е... би бил и Кейт Бланшет в „Син жасмин“, обаче това вече не е комплимент.

 Текстът е публикуван от автора за първи път в сп. "Акцент Бургас"