МИК ДЖАГЪР: „НА ДНЕВЕН РЕД БЕШЕ РАЗТОЧИТЕЛСТВОТО”

Фотография: Terry O`Neill, "The Talks"

(Едно интервю на „The Talks” от 22 юни 2011.)

Кратък профил:

Име: Сър Майкъл Филип Джагър

Дата на раждане: 26 юли 1943

Място на раждане: Дартфорд, Кент, Обединено Кралство

Професия: Музикант

Господин Джагър, какво ви е предпазвало от пълното преминаване към тъмната страна?

Мисля, че всички сме правили пресилени неща, а аз съм имал много неуравновесени моменти, за които съм сигурен, че всеки е правил в живота си. Може би това ми е помогнало да имам много точна преценка.

Основно от Вашите родители.

Да, така мисля. Когато си млад и си близък със семейството си и семейния живот, това ти помага да се концентрираш по-късно. Ако не си бил отгледан така, мисля, че е много по-трудно.

Обаче още имате много разрушителен начин на живот.

На дневен ред беше разточителството. Но това беше само период. Знаете, че като цяло в наши дни има разточителни хора. Днес хората са разточителни в консумацията, например в консумацията на стоки.

Но вие дори бяхте преследван от полицията за злоупотреба с наркотици. Как си спомняте за тези дни?

Не беше много забавно по това време. Не беше много добре, защото напълно отнема житейската ти креативност и не можеш да правиш това или онова. Трябваше да изразходвам цялото си време да опитвам да се разбера с полицията и нямаше време да правя нищо друго.

Имали ли сте моменти, в които сте лежали в леглото, мислейки, че трябва да забавите нещата?

Не съм бил толкова зле, не. Бях в действителност малко съсредоточен. Дори веднъж бях наел много хубава къща в Южна Франция. Имах много хубава градина, можех да с разхождам наоколо, имах наистина хубав плувен басейн. Мой приятел беше соколар и идваше да тренира соколите си в градината ми. Намирах това за много разпускащо и интересно.

Периодът, който посочвате, беше през 1971-ва, когато „Ролинг Стоунс” трябваше да напусне Лондон заради огромни проблеми с данъците. Бяхте световноизвесни, разорени и правителството беше по петите ви.

Бяхме разорени, да. Данъците бяха много жестоки. По наша собствена вина и по вина на други хора небяхме много добри в това да си управляваме парите. Имахме пари от звукозаписната компания да финансираме албума си, от друга страна не можехме да отидем в Южна Франция и да живеем на хубаво място. Но имахме много просрочени данъци за плащане и това беше единственото, което можехме да направим по това време.

Завършихте записа на „Exile On Main Street” тогава, и албумът стана част от рок историята. Поглеждайки назад, оценявате ли това като най-важната си работа?

Най-добрият ми час. (Смее се.)Ами, беше определено добър и определено беше много креативен период, наистина добър период. Някои много добри неща дойдоха в този период в музиката. Като цяло имаше и малко боклук, но имаше наистина добри неща, някои добри рок парчета, беше много добър период за соул музиката като цяло. Имаше велики албуми на Къртис Мейфийлд, Джеймс Браун, Марвин Гей. Това е много добър албум, но не зная дали беше най-добрият. Имам предвид – има ли най-добър филм? Наистина нямам фаворити. И не слушам албумите на Ролинг Стоунс.

Колко време минава, преди да ви залипсва музиката?

Имах седем години през 80-те, когато не правех шоу и наистина не ми липсваше много.

Какво е възприятието ви за себе си днес? Английски джентълмен или рок легенда?

Не мисля за такива неща. Те са безсмислици, тъпотии. Събуждаш се сутрин и мислиш „Такъв и такъв ли съм?” Ти си си просто ти. Сещаш се за това когато правиш нещата от официалните си ангажименти. Това е единственото време, през което мислиш за това.

Историите ви с красиви жени са широко известни, а сега дъщеря ви Джорджия Джагър стана известен модел. Знаете всъщност колко е порочен този бизнес.

Да, е, ние си пишем за всичко това. Ние доста говорим за всичко това.

Давате ли й някакви специфични препоръки?

Не приемай живота толкова сериозно и винаги помни: това е просто преминаваща прищявка.

Какви чувства имате, когато мислите за факта, че един ден ерата на „Ролинг Стоунс” ще свърши?

Животът на всеки достига до своя край. И всички около нас, Вие и аз – нашият живот ще достигне до край. Ще престанете да бъдете журналист и ще умрете. Така че какво мога да кажа? Ние всички ще стигнем до една и съща съдба. Така че просто продължавай докато можеш, правейки каквото ти харесва. Е, аз съм същия като всеки друг.

Ако не се плашите от смъртта, какво мислите за заболяванията?

Не гледам към утрешните облаци през днешното слънце.

Кейт Ричардс току-що написа своята автобиография. Някога ще публикувате ли своята?

Сигурен съм, че бих го направил, но мисля, че животът в миналото за по-дълго от няколко момента е наистина глупост.

Ако се върнете назад, какво си спомняте с обич и за какво съжалявате?

Не съжалявам за нищо и съм много привързан към всичко. Моите години с „Ролинг Стоунс” са и са били прекрасно време, наистина. Имам предвид, човек би могъл да го обрисува в много тъмна светлина – това беше упадъчно, да, това беше напълно упадъчно, но упадъкът е много приятен, не е ли така?

Превод от „The Talks”: Гергана Стоянова